24. Неустойка – понятие, функции и видове. Задатък.

Неустойката и задатъка не са законно установени последици на неизпълнението. Те са договорни последици и трябва да бъдат изрично уговорени от страните.

Неустойка – чл.92 ЗЗД - Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
(Ал. 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Неустойка – имуществена ценност, най-често парична сума, която при сключване на договора длъжника се задължава да престира на кредитора в случай на виновно неизпълнение.

Неустойката има следните функции:
1. Обезпечителна функция – тя стимулира длъжника да изпълни основното си задължение за да не изтърпи още една престация – неустойка;
2. Обезщетителна функция – дава възможност на кредитора да получи една допълнителна престация при неизпълнение, с която да репарира претърпените вреди.
За разлика от обезщетението за вреди, неустойката се дължи независимо дали са претърпени вреди и не зависи от техния размер.

Видове неустойка
1. Изключителна неустойка – дължи се само неустойка;
2. Кумулативна – кредитора може да търси и неустойка и обезщетение за вреди. Това е най – тежкия вариант на неустойка за длъжника;
3. Алтернативна – кредитора може да избере да търси или неустойка или обезщетение за вреди. Като избере първата алтернатива губи възможността да търси друго;
4. Зачетна /обикновена/ - кредитора може да търси неустойка. Ако е претърпял по-голяма от нея вреда, може да търси надхвърлящи вреди при положение, че ги докаже. Ако не е уговорено неща, закона казва, че е налице зачетна неустойка.

Намаляване на неустойката – основанията са три:
1. Частично изпълнение – когато е уговорена неустойка при пълно неизпълнение;
2. Некачествено изпълнение – престацията е изпълнена изцяло с недостатък, длъжникът ще иска неустойката на некачествената част;
3. Прекомерност на неустойката – извършва се съпоставка на реално претърпените вреди и уговорения размер на неустойката. Когато има явно и твърде голямо надхвърляне длъжника може да иска намаляване на неустойката. Намаляването става до размер необходим за да се премахне явно несъответствие - /тук длъжника доказва/.
Намаляването настъпва автоматически, упражнява се чрез възражение.

Задатък – чл.93 ЗЗД - Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Ако страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
(Ал. 3, попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Задатък – имуществено благо. Когато това е парична сума се нарича капаро, което се дава като доказателство при сключване на договора.

Задатъка има следните функции:
1. Доказателствена функция – самата размяна служи като доказателство, че договорът е сключен;
2. Обезщетителна функция – при виновно неизпълнение – задатъка дава възможности на кредитора. Той има вземане за обезщетение за вреди, право на разваляне на договора ако е двустранен. Към тези две възможности се прибавя и алтернативи, които кредитора може да избере.

Правни възможности:
1. При виновно изпълнение – кредитора може да развали договора незабавно и извън съдебно;
2. Кредитора ще се обезпечи за неизпълнение само чрез задатъка, ако реши да го използва.
Задатъка не подлежи на намаляване.

<< Назад към Лекции по облигационно право