24. Бюджетно право. Понятие и източници. Правна характеристика на бюджета. Елементи на бюджетната система. Бюджетно регулиране. Бюджетна класификация. Местни бюджети.

1. Понятие за бюджетно право

Терминът Бюджетно право се употребява в два смисъла – в обективен и в субективен.

(>>) Обективно бюджетно право – съвкупност от бюджетноправни норми, които уреждат, регулират определен кръг обществени отношения – това са отношенията по повод съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Бюджетното право като обективно бюджетно право е част, подотрасъл на Финансовото право. По повод прилагането на бюджетноправните норми в обективната действителност възникват съответни бюджетни правоотношения. Като подотрасъл на Финансовото право, бюджетното право притежава всички белези на този отрасъл – публичноправен, единичт субект е държавен орган, санкции и т.н. Едновременно с това бюджетното право има белези, специфични само за него:
(->) субектите – кръгът е стеснен – само и единствено държавни органи
(->) има категория правоотношения, които се наричат организационни (безобектни) – за разлика от другите правоотношения те нямат паричен израз и по това бюджетните правоотношения се различават от данъчните. Там няма движение на парични средства
(->) бюджетните правоотношения имат цикличен, повтарящ се характер – повтарят се за период от една година. В България бюджетната година съвпада с календарната. “В рамките на една бюджетна година” е условно казано. По – правилно е да се каже един бюджетен цикъл, а той е малко по- дълъг (около година и половина).

(>>) В субективен смисъл – така, както се говори за събективно гражданско право. Тук бюджетното право принадлежи на държавен орган. Правилно е да се говори за бюджетна компетентност или за бюджетни правомощия. Става дума за бюджетни права, които законодателството предоставя на различни органи и институции, които имат собствен бюджет.

2. Източници на бюджетното право

(>>) Конституцията – чл. 84 – посочва правомощията на народното събрание в сферата на бюджета. Най – важните са да приема бюджета и отчета за изпълнението му; чл.87 (2) - Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.; чл.106 - Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.; чл.117 - Съдебната власт има самостоятелен бюджет.; чл.141 - (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. (5) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. И т.н.

(>>) Закон за устройството на държавния бюджет (ДВ, бр. 67/1996 – посл. Ред. – ДВ, бр. 105/2005) – Между всички източници този закон има най – голямо значение – нарича се “органичен бюджетен закон”, защото е постоянно действащ.
(->) Закон за общинските бюджети – ДВ, бр. 33/1998 – посл. Ред. ДВ, бр.98/2006 г.
(->) Ежегодният закон за бюджета – по принцип народното събрание може да приеме бюджета или със закон, или с решение. У нас – със закон. Бюджетът е съдържанието (цифри, проценти, числа, прогнози), а законът е формата – в него има няколко отделни правни норми – те са източници.
(->) Постановление на МС – добавя се към ежегодния Закон за бюджета. Законът се приема от НС, но то го дава на правителството да го изпълнява. Как МС вижда изпълнението на бюджета е заложено именно в това постановление.

(>>) други източници – норми на отделни закони и подзаконови актове – ЗСВ, ЗМСМА и др.

3. Характеристика на бюджета

(>>) От политическа гледна точка – той има важно политическо значение – представлява политически инструмент, чрез който управляващите насочват управлението в определена посока. Възможно е нещата да минат гладко. Ако опозицията вземе надмощно положение и не го подкрепи, той няма да бъде приет – това се приравнява на вот на недоверие.

(>>) От икономическа гледна точка – представлява централизиран държавен паричен фонд. Той трябва да покрива непроизводствената сфера. Той се различава от децентрализираните финанси (по места, там, където се създават – данъци, такси, мита и т.н.) Проблемът, който възниква, е каква част от дохода да се изземва, за да отиде в бюджета (около 40 – 41 %).

(>>) От юридическа гледна точка – белези:
(->) план – прогноза, предвиждане колко и какви приходи от националното стопанство да постъпят в бюджета. Той има задължителен характер – обвързва държавните органи, които ще го изпълняват. Бюджетът няма нормативен характер. Той действа, прилага се в рамките на една бюджетна година. Ако трябва да се каже към кой вид актове спада – това са общите ненормативни актове.
(->) бюджетът е финансов план – става въпрос за приходи и разходи, които имат паричен характер. Той се различава от останалите планове.
(->) годишен финансов план – от гледна точка на неговото времетраене
(->) основен финансов план – неговото значение спрямо останалите планове в държавата – те трябва да бъдат съгласувани с него, с неговите показатели
(->) единен финансов план – обединява всички останали бюджети в държавата

4. Видове бюджети. Бюджетна класификация и бюджетно регулиране

(>>) Видове бюджети
(->) национални и местни бюджети – критерият е откъде идват приходите и къде отиват разходите. Националният бюджет събира приходите от територията на цялата страна. Местните – от част от нея. (В България – републикански и общински бюджети)
(->) сложни и прости (обикновени) – критерият е от колко съставки се състои този бюджет (обикновен е наприемр бюджетът на кметството, района, а сложен е държавният бюджет)
(->) общи и специализирани – общи са тези, в които постъпват най – различни приходи (от данъци, мита, такси и т.н.), а специализирани са тези, в които постъпват еднородни приходи – напр. бюджета на НОИ, НЗОК

(>>) Бюджетна класификация – един от принципите, по които става набирането на бюджетни приходи и осъществяването на бюджетни разходи. Спазва се определен ред. Той е задължителен за органите, които вършат бюджетна дейност. По него се осъществява бюджетният контрол. Бюджетната класификация означава приходите и разходите да бъдат разпределени в четири направления – групи, раздели, мероприятия и параграфи. Това дава възможност на държавните органи да осъществяват бюджетен контрол. Бюджетната класификация се установява от Министерство на финансите и основният контрол, който се върши, основно се осъществява на тази база.

(>>) Бюджетно регулиране – във връзка с местните бюджети, т.е. бюджетите на общините. Това е един механизъм за балансиране на приходите и разходите по даден местен бюджет. В рамките на държавата съществува принцип за такова балансиране. Когато започне да се изготвя един бюджет се започва отзад напред. В някои общини има по – големи приходи, отколкото в други. Всяка община има собствени приходи, но във финансовоправен смисъл те са си държавни. Когато те не достигат се стига до бюджетно регулиране.

Способи:
(->) бюджетни очисления – една част от бюджетните приходи, които постъпват в държавния бюджет за съответната година, се очислява да постъпи като приход в съответния местен бюджет (преотстъпени приходи). Обикновено това се прави в проценти. Тук се създава заинтересованост. Колкото повече съберат, толкова повече ще получат. Гласуват се ежегодно и то за всяка община поотделно. Това е най – модерният способ за бюджетно регулиране.
(->) отпускане на глобална сума – под формата на субсидии и сугвенции. Ако на територията на общината няма републикански приходи, които да бъдат очислени, се прилага този метод.
(->) безлихвени държавни заеми, които се отпускат от държавния бюджет. Това означава, че те трябва да бъдат върнати и то в края на бюджетната година. Отпускането им от гледна точка на размер не трябва да надвишава бюджетните приходи от предходния месец. Ако заемът бъде просрочен, трябва да се олихвява (иначе ще бъде бюджетна субсидия).

5. Общински бюджети

Всяка община в България има собствен бюджет. Ролята на общинския съвет е като тази на НС. Изпълнителните органи участват в изпълнението на бюджета. Принципите, които се спазват – законосъобразност, целесъобразност. Общинският съвет издава наредба. Общинските бюджети първоначално се приемат по общи суми, а когато се даде на съответната община, тя прилага бюджетна класификация.