Придобиването чрез конститутивни съдебни решения изисква изясняването на същността на потестативното право. Потестативни (преобразуващи) права са тези, които дават възможност на един субект на гражданско правоотношение с едностранно свое изявление да предизвика промяна в правната сфера на друг субект. Такива са правото да се развали двустранен договор (чл. 87 ЗЗД), право да се иска делба на обща вещ (чл. 34 ЗЗД) и други. Една част от тези права могат да се упражняват извънсъдебно, докато за други законът е предвидил само съдебното упражняване. В тези случаи законодателят иска да се подложи потестативното право на предварителна съдебна проверка и едва след нея да се допусне целената правна промяна или промяната е опосредена от съдебната проверка или решение. Искът, с който се предявява потестативното право като се иска от съда да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение между спорещите страни, се нарича конститутивен иск.
С него се постигат две неща:
1.Решава се със СПН спора относно потестативното право;
2.Предизвиква се промяна в гражданските правоотношения между страните по делото.
В този ефект, а именно създаване на ново правно положение се състои спецификата на конститутивния иск и конститутивното съдебно решение.
Конститутивното съдебно решение е такъв съдебен акт, с който се уважава едноименния иск и което предизвиква въз основа на конститутивното си действие промяна в правоотношението. Това конститутивно действие може да има следните насоки:
1.Създаване на нови граждански правоотношения – чл. 33 ЗС, чл. 288 ГПК, чл. 19, ал. 3 ЗЗД;
2.Изменение в съществуващи правоотношения – чл. 92 ЗЗД;
3.Унищожаване или прекратяване на граждански правоотношения – чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на вещното право от значение са конститутивните решения от първия вид – създаване на нови правоотношения. В това се включва придобиването на право на собственост или други вещни права. Самото придобиване има следните елементи:
1.Иск от страна на носителя на потестативното право. Когато искът е насочен към придобиване на вещни права върху недвижими имоти, исковата молба се вписва. Вписването е изключение от общия принцип, че се вписват само придобивни актове.
2.Установяване на съдебното решение, с което се уважава искът. В следствие на самото решение ищецът придобива вещно право. Например решение за установяване на предварителен договор за окончателен. Влязлото в сила решение следва да се отбележи в книгите за вписване или в имотния регистър в 6-месечен срок.
Придобиване чрез наследяване. Материята е уредена подробно в ЗН и се изучава подробно в учебната дисциплина Наследствено право. С оглед на вещното право интерес представлява възможността за придобиване на вещни права чрез наследяване. ЗН разглежда два типа наследяване:
1.По закон. Това наследяване се основава на близката родствена връзка между починалия и наследниците. В случая не е необходимо никакво волеязявление на наследодателя, за да преминат неговите вещни права в патримониума на наследника.
2.Наследяване по завещание. То се основава на конкретно волеизявляние, с което наследодателя определя дадено лице за свой наследник. Няма пречка да се остави завещание в полза на наследник по закон. Необходимо е завещателят да е навършил 18 г. и да не е поставен под пълно запрещение.
Завещанията са нотариално изцяло изготвени от нотариус и собственоръчно изцяло написани от завещателя.
Основе вид завещание е заветът, с който се завещава определена вещ.
Самото наследство се открива със смъртта на наследодателя. След това възниква възможността да се придобият вещни права чрез приемане на наследството. Приемането е акт, който се извършва изрично, но практиката допуска, че за приемане може да се съди и чрез конклудентни действия. С факта на приемането вещните права преминават от наследодателя към приемника. При приемането може да се направи опис на имотите на наследодателя. Непълнолетните, държавата и общината винаги приемат наследство по опис.
Когато няма наследници нито по закон, нито по завещание, наследството, включително вещните права, се придобиват от държавата.
