22. Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност. Плащане. Възстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задължението. Сливане. Погасителна давност.

Не бива да се смесват способите за погасяване на имуществената отчетническа отговорност с основанията за освобождаване от отговорност. Тук нещата са поставени на друга плоскост – отговорността е възникнала и чрез прилагане на накой от следващите способи се стига до нейното погасяване.

1. Плащане

Този способ намира най-голямо приложение, защото става въпрос за парично задължение и изпълнението става чрез плащане. Следва да плати начетеното лице – някой от трите категории отчетници или третото неоснователно обогатило се лице. Това става в размера, в който е оценена причинената вреда. За да се пристъпи към плащане задължението трябва да бъде определено, като ако са били увредени вещи, трябва да се посочи левовата им равностойност. Ако вредата е във валута, тя се възстановява в същата валута или в лева по най – висок курс на БНБ към деня на причиняването, откриването или възстановяването. В диспозитивите на съдебните решения лицата се осъждат да платят левовата равностойност. При условията на доброволност лицето може да плати и по време на ревизията или в хода на самото съдебно производство.

Трябва да плати начетеното лице, но може да се отговаря и в условията на пасивна солидарност и тогава всеки от солидарните длъжници може да плати. При бригадната отговорност всеки трябва да изпълни своята част. При неоснователното обогатяване изпълнението е в рамките на неоснователното обогатяване. Тъй като става дума за парично задължение няма пречка и третото лице да изпълни. Увредената организация е длъжна да приема изпълнението без да се интересува от мотивите, накарали третото лице да плати задъжението.
Доколкото става дума за парично задължение, изпълнението може да стане на части, при условията на доброволност или на принудително изпълнение.

Когато има два или повече начета (или две или повече задължения), най – напред се погасява по – старото. Редът за погасяване е разноски → лихви → главница. Ще е налице изпълнение, когато се погасят действително причинените вреди, тъй като за тях се носи отговорността. Задължението ще се смята за изпълнено, когато бъде възстановена главницата, лихвите и разноските.

2. Възстановяване в натура

Този способ за погасяване на отговорността е приложим тогава, когато вредите са причинени на вещи. Ако вредата е на парични средства, ще се приложи плащането. Способът не е посочен изрично в законодателството и така не е очертан правният му режим. Режимът за неговото прилагане е установен по тълкувателен път. Допустимостта на способа се основава на чл. 45 ЗЗД . В тази разпоредба не се посочва точният начин на възстановяване на вредите, но по тълкувателен път е извлечено разбирането, че след като вредите са причинени на вещи, отговорността може да се погаси, ако тези вещи бъдат възстановени (да се възстанови имущество от същия вид, количество и качество).

Особеното при този способ е, че той ще се приложи, ако увреденият даде съгласие за това. Увредени са вещи и кредиторът не е длъжен да приеме този способ за погасяване на отговорността. По различни причини може да е отпаднал правният му интерес (Например: стари вещи – тогава кредиторът може да претендира пари).

Друга особеност е, че възстановяването в натура е приложимо до постановяване на съдебния акт. С него отчетникът се осъжда да плати левовата равностойност. С възстановяването на вещта се възстановява също главницата, но увреденият кредитор за определен период от време не е ползвал вещта и е претърпял допълнителни вреди. Те също трябва да бъдат възстановени под формата на лихви за забава. Оттук следва изводът, че все пак вредата трябва да бъде оценена, да бъде посочена левовата й равностойност и върху нея за съответния период да се начислят лихви. Задължението ще бъде погасено изцяло, когато главницата е възстановена в натура и лихвите са изплатени. И в този случай изпълнението може да стане от трето лице.

3. Прихващане

Става дума за гражданска отговорност и затова режимът за прихващането в гражданското право е приложим (т.е. не специалният режим по ДОПК). В случая има начетено лице, но в същото време то има и вземане от увреденото юридическо лице (заплата например). Начетеното лице е кредитор по едно правоотношение и длъжник по друго. Както в гражданското право, така и тук, достатъчно е една от страните (увреденото юридическо лице или начетеното лице) да направи волеизявление за прихващане, без да се иска съгласието на другата страна и правните последици настъпват. И тук вземанията трябва да са еднородни, изискуеми, насрещни. И тук важи правилото, че правните последици настъпват, когато компенсацията е била възможна. Тя е приложим способ, когато отговорността е определена окончателно с издаването на съдебен акт.

4. Сливане на кредитор и длъжник в едно лице

Става въпрос за сливане на увредената организация и начетеното лице. Никой не може да дължи сам на себе си и когато увреденото лице се слее с длъжника, задължението ще се погаси.
Хипотезите са няколко:
(->) когато начетеното лице почине и няма наследници – то се наследява от държавата. Тук трябва да бъде увредено юридическо лице с държавно имущество.
(->) ако начетеното лице е оставило завещание в полза на юридическото лице, което е увредило.
(->) възможно е, ако трето неоснователно обогатило се лице е юридическо лице, то да се слее с увреденото юридическо лице.

5. Погасителна давност

Петгодишен срок от причиняването или откриването на вредата. Освен при условията на ЗЗД, давността се прекъсва и със съставянето на акт за начет. Предвиден е и преклузивен 10г. срок от причиняването на вредата. Давността се отнася както за отчетниците, така и за третите неоснователно обогатили се лица.

6. Опрощаване

Президентът опрощава несъбираеми държавни вземания. В редки случаи при увредено имущество на държавни учреждения е мислимо президентът да опрости задължения (на практика не се случва). Управителните органи на увредените юридически лица не могат да опрощават вземания по финансови начети, защото по този начин на практика ще причинят вреди.