21. Пълна, солидарна и бригадна имуществената отчетническа отговорност.

1. Пълна имуществена отчетническа отговорност

Говорим за пълна имуществена отчетническа отговорност, защото исторически е съществувала и ограничена и понастоящем в КТ има ограничена отговорност, като възстановяането на вредата е обвързано с размера на работната заплата. И солидарната, и бригадната отговорност водят до пълно възстановяване на вредите, но във възстановяването участват две или повече лица. Отговорността е в пълен размер, но за разлика от отговорността по ЗЗД тук не се възстановяват пропуснати ползи, а само действително причинени вреди. В ЗДФИ са установени особености, изразяващи се в това, че са посочени изчерпателно случаите, в които се носи имуществена отговорност. В останалите случаи може да се стигне до административнонаказателна отговорност.

Иначе хипотезите, при които ще се стигне до носене на пълна имуществена отчетническа отговорност са изброени в чл.21(1) – акт за начет:
(->) първата хипотеза е вредите да са причинени умишлено. В случая става дума за умишлено причинен граждански деликт. Не става дума за престъпление. Когато вредата е причинена от престъпление, е без значение дали то е умишлено или непредпазливо – тогава обаче лицата ще носят наказателна отговорност по реда на НПК и в наказателния процес може да се разгледа и гражданският иск. Основанието престъпление не е посочено в чл. 21 ЗДФИ.
(->) втората хипотеза е вредата да е от липси. Това е легален термин, употребяван само във финансовото законодателство. Обичайното определение за лпса е разликата межд повереното, отчетеното и намереното в наличност като в това се състои вредата. Останалите 3 елемента от фактическия състав – противоправно поведение, вина и причинна връзка се предполагат. Тук отговорността се обосновава с неипълнението на общото задължение на отчетника да пази повереното имущество. Когато е установено противоправно поведение, ще се знае причината за вредата и няма да става дума за липса. Така отчетникът има интерес да доказва, че вредата е причинена по непредпазливост.
(->) когато вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни или трудови задължения. При тази хипотеза отчетникът е причинил вреди не по повод на работата си, а на лично основание. В чл. 21 (4) ЗДФИ е предвидено, че пълна отговорност носят лицата, които за разпоредили или са допуснали незаконни плащания. Такава отговорност могат да носят само ръководни лица, които могат да издават властнически актове, чрез които да разпореждат, или чрез бездействие са допуснали незаконно плащане (Напр: незаконно изплатени награди, премии). И тук е необходимо да е налице противоправно поведение и от това противоправно поведение да са причинени вреди.

Когато говорим за солидарна и бригадна отговорност изброените хипотези също имат значение. Извън тях не се носи отговорност.

2. Солидарна отговорност

(>>) Такава е предвидена в чл. 21 (2,3,4,) ЗДФИ, а също така в чл.40 ППЗДФИ. ЗДФИ е специален закон и затова субсидиарно ще се прилага и общия закон – чл.121 и сл. ЗЗД, уреждащи института на пасивната солидарност.

(>>) При солидарната отговорност две или повече лица отговарят за едно и също задължение в целия му размер. В случая тези лица могат да бъдат отчетници, но към тях могат да се присъединят и трети лица като всички те ще отговарят за едни и същи имуществени вреди. Кредиторът, увредената организация може да насочи изпълнението към който от длъжниците желае и длъжникът не може да направи възражение относно избора, а е длъжен да изпълни. При солидарната отговорност всеки отговаря, но не всеки изпълнява тъй като би могло да възникне и неоснователно обогатяване. Когато един плати задължението на останалите се погасява, а длъжниците уредат отношенията помежду си като могат да използват регресен иск за възстановяване на сумата от плащането. Солидарността по ЗЗД възниква по закон и по договор. Във Финансовото право солдарността възниква, само ако е предвидена в закона, т.е. в случаите, посочени в ЗДФИ. В една от хипотезите е предвидено, че когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.

(>>) Тук става дума за съпричиняване на вредата. Всяко от лицата трябва да е действало противоправно и виновно. Не става дума за съучастие по смисъла на Наказателното право, където се изисква общност на умисъла, а е достаъчно да има съпричиняване Формата на вината може да е различна. Например когато контролен орган не е осъществил контрол и прекичт отчетник се е възползвал от това и е причинил вреда, т.е. едното лице може да действа с пряк умисъл, а другото – по непредпазливост. Съществуват различни форми на съпричиняване. Например: изпълнение на неправомерна служебна заповед, като адресатът не е възразил срещу нея и солидарността ще е между автора и адресата. Друга хипотеза е отговорността между прекия отчетник и контролния орган, който не е упражнил контролните си правомощия. Следваща хипотеза е, когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не може безспорно да се установи кой точно е причинил вредата. Това е особен случай, но с важно практическо значение, защото често естестото на работата не позволява да серазграничат отчетническите дейности или лицата не са го направили, но са могли да го направят.

(>>) Възможно е няколко отчетника общо да боравят с имуществото, осъществявайки едновременно отчетническа дейност. Принудително изпълнение усановените вреди не може да се определи кой ги е причинил. Доколкото има причинена вреда, презумпцията е, че е причинена от всички отчетници. Тази презумпция е и основанието отговорността между тях да бъде солидарна. В чл.40 ППЗДФИ е предвидена солидарна отговорност на предаващия и на приемащия материалните активи, когато се установят липси, а отчетническата им дейност не може да се разграничи. Ако предаващият е бил възпрепятстван, приемащият е длъжен да приеме активите с акт, съставен от комисия. Тук става дума само за липси и за противоправно поведение във формата на бездействие, попречило да се разграничи отчетническата дейност.

(>>) Друга хипотеза на солидарната отговорност е между отчетниците и третите лица, които са се обогатили неоснователно. Хипотезата е предвидена в чл.21 (3) ЗДФИ. Солидарността в случая е между причинителя на вредата и неоснователно обогатилия се. Лицата отговарят на различно основание – причинителят – за непозволено увреждане, а третото лице – за неоснователно обогатяване. Няма пречка за пасивна солидарност при различни правни основания, а втората особеност е, че солидарността е в рамките на неоснователното обогатяване.

3 Бригадна отговорност

Във Финансовото право и само там говорим за бригадна имуществена отчетническа отговорност. Тя е посочена в чл.40 ППЗДФИ, който препраща към чл.209 КТ. При причинена от няколко лица вреда, те ще отговарят принципно солидарно, освен в случаите на бригадна отговорност. Говорим за бригадна отговорност, но всъщност не става въпрос за самостотелен вид имуществена отговорност. Използва се прилагателното “бригадна”, защото отговорността е спрямо колектив от отчетници (бригада), които работят заедно в един обект, осъществяват заедно отчетническа дейност без да може тя да бъде разграничена и да се установи кой е причинил вредите. В нормалните случаи в такава хипотеза ще се носи солидарна отговорност.

Възможно е обаче, членовете на бригадата да сключат договор с организацията, че ако бъдат установени вреди и то само под формата на липси, те ще носят бригадна отговорност. Това е различен договор от трудовия. Самата бригада не е юридическо лице и всеки от членовете сключва договор. Специфичното в съдържанието на този договор е, че се уговаря начинът на съхраняване на имуществото и как ще се разпредели отговорността между отчетниците, в смисъл, как всеки от тях ще участва във възстановяването на вредата под формата на липса. Важно е да се подчертае, че отговорността и в този случай е деликтна, защото договорът не поражда отговорност, а само я разпределя между отчетниците. В противен случай, ако няма договор, те ще носят солидарна отговорност.

Бригадната отговорност не е солидарна, а лична между членовете на бригадата. Избират се два критерия, за да се определи частта от вредата, която всеки ще възстанови - прослуженото време, от гледна точка на причиняването или установяването на вредата в рамките на инспектираните периоди и полученото в този период трудово възнаграждение. Така колкото по – голяма е получената заплата и продължителността на работата, толкова по – голяма част конкретният отчетник ще възстанови. Бригадната отговорност е само за вреди от липси. В противен случай ще се знае кой е причинил вредата. И тук важи презумпцията, че всеки е причинил вредата, но членовете не отговарят солидарно, а всеки със своя дял.

Друга особеност е, че ако някой не участва в договора, ще възникне солидарна отговорност между него и бригадата. Презумпцията, че всички са причинили вредите може да бъде оборена в две насоки:
(->) напр: един от членовете на бригадата не е бил на работа и не е бил в състояние да причини вредата – тогава отговорността ще се понесе от останалите членове.
(->) напр: ако се установи кой е причинил вредата

В уредбата на бригадната отговорност има и предимства, и недостатъци. Предимствата са организиране на контрол между членовете на бригадата и събираемост от гледна точка на увредената организация. Недостатъкът е, че презумпцията е, че всички са причинили вредата, а е възможно в действителност това да са само част от членовете на бригадата. Принципно лицата, които не са сключили договора, с в по – неблагоприятно положение.