20. Вреда – понятие и видове. Поправяне на вредите. Особености при паричните задължения.

Под вреда се разбира неблагоприятно засягане на правната сфера на едно лице. Правната сфера има две части:
- лична неимуществена;
- имуществена.

Имуществената вреда – засяга имущественото право на увреденото лице. Имуществените вреди се делят на:
1. Претърпяна загуба – намаляване на наличното имущество – установяването е лесно;
2. Пропусната полза – едно увеличение на имуществото, което обаче е било осуетено от неизпълнението – тук установяването е по-сложно. Сравнява се едно реално съществуващо състояние с едно хипотетично. Трябва де се докаже едно сигурно увеличение на имуществото. То трябва да е законосъобразно и морално.

Неимуществените – засягат личните, неимуществени блага на увреденото лице, те не се делят.

Поправяне на вредите – премахват се неблагоприятните последици. Има два начина:
1. Поправяне в натура – засегнатото благо се възстановява в първоначалния си вид;
2. Парично обезщетяване – не се възстановява, а се престира парична сума.

Паричното обезщетяване е основния способ! Неимуществените вреди се поправят само с парично обезщетение - чл.52 ЗЗД - Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Пропуснатите ползи – стойностна величина, недопустимо е обезщетение в натура.
Претърпени загуби – парично и натурално обезщетение.
Имуществените вреди – единствен способ, парично обезщетение.

Поправяне на вредите при паричните задължения
Единствената форма на неизпълнение при паричните задължения е забавата. Важат само т.нар. мораторни вреди – дължи се мораторна лихва /законна лихва/.
Особености: при паричното обезщетение невъзможност няма. След забавата длъжника продължава да дължи плюс вредите – чл.86 ЗЗД - При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Тук длъжника винаги дължи обезщетение, без да е нужно кредитора да доказва. Но кредитора може да твърди, че лихвата е по-малка от вредите които е претърпял – той ще трябва да докаже тези пропуснати ползи, чрез доказване на конкретни факти.

<< Назад към Лекции по облигационно право