1. Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници.

1. Облигационно право е обективно право съвкупност от правни норми. Облигационно право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от гражданското право. То съществува като подотрасъл на гражданското право.
Има два основни способа за изграждане на системата на гражданското право:

а) Институционна система (по-старата) при нея гражданското право се дели на три части:
- субекти и лица;
- обекти или имущества /включва Вещно право и право върху интелектуални права/;
- способи за придобиване или изгубване на имуществото /включва облигационно и наследствено право/.

б) Пандектната система – при нея имаме два големи дяла на гражданското право – обща и специална част. В специалната част влизат няколко подотрасли плюс облигационно право.
У нас е възприета Пандектната система.

2. Облигационно отношение
Представлява правна връзка между две страни, по силата на която едната страна /кредитора/ може да иска от другата страна /длъжника/ изпълнение на една престация, спазване на определено поведение.

Правоотношението бива:
- абсолютно;
- относително.

Облигационното отношение е относително правоотношение, т.е. лицата на всяка от двете страни са точно определени. Абсолютни правоотношение са – вещните, наследствените и тези свързани с интелектуалните блага. Характерна особеност при семейните отношения, е че те възникват от определени юридически факти – брак, родство, настойничество и попечителство. Ако липсва един от тези факти правоотношението е облигационно – напр. издръжка.

3. Система на облигационното право
Под система се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхното подреждане. Системата се дели на "обща част" – която съдържа правилата характерни за облигационните отношение и "специална част" – която урежда отделните видове от тях. Общата част допълва и доразвива или само тя дава понятие, ако няма нищо уредено в специалната част.

а) Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е следната:
- правопораждащ юридически факт или източници;
- престацията;
- изпълнение и неизпълнение;
- способи за погасяване на облигационни отношения;
- уредбата на смяната на страните;
- особени случаи на облигационни отношения – режими солидарност и неделимост;
- способи за защита на кредитори;
 -институт на обезпечените.

б) Специалната част урежда отделни категории облигационни отношения, като ги подрежда по избраната от законодателя система, съобразно техните източници.

4. Източници
Източници на облигационните отношения са правопораждащите ги юридически факти - договорни и извън договорни източници.

а) Договорните са тези, които съдържат в себе си сделки /едностранна сделка или договор/.

б) Извъндоговорни са тези, които не съдържат в себе си сделка.
Извъндоговорните източници са три:
- неоснователно обогатяване;
- водене на чужда работа;
- непозволено увреждане.

Всички източници на гражданското право могат да бъдат и източници на облигационното право. Основният закон е ЗЗД, който почти няма подзаконови актове.

<< Назад към Лекции по облигационно право