19. Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.

1. Предпоставки

Тъй като това е деликтна отговорност, фактическият състав е същият, който поражда деликтната гражданска отговорност. Най-общо този фактически състав е посочен в

Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е: 1. причинена умишлено, или 2. от липси, или 3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

Следователно той включва 4 елемента: вреда, противоправно поведение, причинна връзка между тях (обективни елементи) и вина (субективен елемент). Трябва да са налице кумулативно и четирите елемента. Ако един липсва, фактическият състав е незавършен и отговорност няма да се носи. Вредата е централен елемент, но всички елементи имат равно значение. Друг е въпросът, че когато се изследва фактическият състав, се започва от нея. Ако няма вреда другите не се изследват.

2. Фактически състав

(>>) вреда – означава накърняване на имуществени права и интереси . Вредите по ЗДФИ са само имуществени. Отговорност не се носи за морални/неимуществени вреди. Тези вреди трябва да бъдат реално причинени, да са настъпили, т.е. вредите включват само действително причинените вреди, не и пропуснатите ползи (не че не се носи отговорност за пропуснати ползи, но това става в друг процес). Отговорност се носи в три случая – при умишелно причинени вреди (според формата на вината – умишлено – винаги се носи отговорност и то в пълен размер), когато вредата е под формата на липса (тази специфична форма на вредата е характерна само за Финансовото право, съществуват две определния за липса – разликата между поверено, отчетено и намерено в наличност; вреда с неизвестен произход – т.е. има вреда, но не е известен вредоносният факт; липсата има важно значение, предвидено е и при нея да се носи пълна имуществена отговорност, защото отчетниците посягат.), когато вредата е причинена не при или по повод на служебни задължения – също е пълна имуществената отчетническа отговорност.

(>>) противоправно поведение – финансовият контрол (ревизии, одит) е контрол както за законосъобразост, така и за целесъобразност. Когато се говори за имуществена отговорност трябва да има нарушение на закона. Възниква въпросът защо се упражнява контрол и за целесъобразност. Имуществена отговорност не може да се носи, но могат да се предприемат други мерки! Противоправното поведение може да бъде под формата и на действие, и на бездействие (зависи каква норма е нарушена – забраняваща или задължаваща). Ревизорът, който проверява отчетника, трябва изрично да посочи в какво точно се изразява противоправното поведение, да посочи точно коя норма е нарушена, каква е тя. Това трябва да намери отражение в акта за начет.

(>>) причинна връзка – вредите трябва да бъдат пряка и непосрвдствена последица от това противоправно поведение.

(>>) вината – при деликтната отговорност вината се предполага. Ревизорът трябва да докаже трите елемента. Тук намират приложение и двете форми на вина.

Трудовото правоотношение не е елемент от фактическия състав. Ако го няма ще е налице фактически отчетник.

3. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка

Това се изисква, когато е увредено имущество (ако са пари – ясно е) и когато е увредена валута.
(->) вредата се определя към деня на нейното причиняване. Но този момент може да не е известен – тогава към момента на нейното откриване, т.е. към цените, които са били в сила към този момент (цени на дребно)
(->) при валутата – прилага се тройният критерий – към деня на причиняването, откриването, възстановяването – когато курсът е най – висок.)


Върнете се в началото