18. Вина на длъжника. Дължима грижа.

Вината е уредена в чл.11 НК, където се дава легална дефиниция за формите на вината. Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал на стъпването на тези последици.
(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

В областта на Наказателното и Гражданското право съществуват множество теории за вина.

1. Първата група теории за вината са т.нар. психологически теории за вина. Те обясняват вината като реално съществуващо психологическо отношение. Вината е психологическо отношение на длъжника за извършеното от него неизпълнение или увреждания и последиците от тях.
Форми на вината – пряк и косвен умисъл. При прекия – дееца съзнава факта на непозволено увреждане. При косвения – длъжника съзнава, че ще предизвика това, но без да го цели. При непредпазливостта – се съзнава възможността да настъпи неизпълнение или деликт, но лицето се стреми да избегни това. При небрежността – лицето не съзнава, че е възможно да причини непозволено увреждане, но е било длъжно да предвиди това. При небрежността няма реално психологическо отношение.

2. Втора група теории за вината е т.нар. регулационна теория /относителна/ - така се изоставя схващането, че вината е психологическо отношение. Счита се, че вината е липса на дължимо психическо отношение. Законът изисква едно лице да прояви психическо отношение.
От гледна точка на частното право господства относителната теория за вина.
Когато има неизпълнение законът презумира и наличието на небрежност у длъжника. За да докаже презумцията за вина длъжника трябва да докаже, че е проявил дължима грижа. Ако длъжника докаже случайно събитие – обратното, презумцията остава да действа – чл.63(2) ЗЗД - Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

<< Назад към Лекции по облигационно право