18. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Третите лица като субекти на отговорността.

1. Нормативна регламентация

Една от разликите между общата и специалната имуществена отговорност се свежда до субектите й. По ЗЗД отговорност може да носи всяко лице, а по ЗДФИ – само лицата, които имат качеството на отчетници.
Субектите на отговорността са основно посочени в чл.23 ЗДФи – 5 категории лица:

Чл. 23: Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;
3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице;
4. управляват или се разпореждат с имущество;
5. са посочени в чл. 21, ал. 3.

Условно те могат да бъдат разделени в две групи – по т.1 – т.4 и т.5 Първите четири категории лица са лицата, които са причинили вредата и когато казваме, че те трябва да имат качеството на отченици – това са те. Това е основната група лица, които могат да носят имуществена отчетническа отговорност. Понеже те са причинители на вредата, тяхната отговорност е деликтна (виновна), а втората група – това са лицата, които са се възползвали от вредата, но не са я причинили и тяхната отговорност не е деликтна. Те носят отговорност на друго основание – неоснователно обогатяване. Тук могат да бъдат привлечени под отговорност както физически, така и юридически лица, докато отчетниците са само физически лица. Третите лица винаги отговарят солидарно с причинителя на вредата. Те отговарят в рамките на това, с което неоснователно са се обогатили (вредата може да е и по-голяма).

2. Отчетници

(>>) Понятието отчетник няма лигално определение. Изброени са само видовете отчетници и действията, които те вършат. Говори се за това как това лице въздейства върху предметите на труда, вещите, с които работи. В резултат на това въздействие настъпват вредите. В правната теория се говори за два вида въздействие:
(->) производствено – само физическо въздействие. Могат да настъпят вреди, за които се носи отговорност по КТ – по – лека.
(->) отчетническо – могат да въздействат и правно – да сключват сделки, да издават правни актове. Ако в резултат на тях настъпят вреди – отговорност по ЗДФИ.

(>>) Видове отчетници:

(->) преки отчетници – лицата, които пряко боравят с имуществото (парични средства и материални ценности). Това са:

(^) лицата по т.1 на чл.23 – преки са, пряко сключват сделки, пряко издават актове. Най-често те работят по трудов договор. Към преките отчетници се причисляват и фактическите отчетници. Те вършат такава дейност, но не по силата на трудовия договор. Тук се включват 2 групи лица – тези, които заместват отчетниците и тези, на които еднократно им е възложено да извършат такава дейност – и в двата случая, въпреки че не е назначен на такава длъжност, ако бъдат причинени вреди, той ще носи отговорност по ЗДФИ. За определяне качеството отчетник няма значение на каква длъжност е назначено дадено лице, а каква дейност извършва. За да придобиеш качеството е необходимо да имаш една отговорност функциите, а не всички (събиране, съхраняване, разходване...)
Необходимо е да се разграничат понятията за пряк отчетник и материално отговорно лице (МОЛ). Всяко МОЛ е пряк отчетник, но не всеки пряк отчетник е МОЛ. В теорията и практиката под МОЛ се разбира пряк отчетник, на когото лично са връчени материалните ценности и средства и той лично отговаря. За да бъде привлечено едно лице към имуществена отговорност е достатъчно то да бъде отчетник. Не е необходимо да е МОЛ.

(^) ръководителите – те не боравят пряко с парични средства и материални ценности. По закон те могат да сключват сделки, да издават правни актове и в резултат на тях да причинят вреди. Ръководители са не само тези на върха на пирамидата, а всички ръководни длъжностни лица – всички, които могат да извършват правни действия. Обикновено когато те причиняват вреди, те са в много по – голям размер. Въпросът опира и до колективните органи (управителни съвети, надзорни съвети). Отговорността между лицата, които ги съставляват ще бъде солидарна. Някое лице от тези колективни органи няма да отговаря, ако е отсъствало или е гласувало против (не и ако се е въздържало се) по време на вземане на решението.

(->) косвени отчетници – не са им връчени средства и материални ценности:

(^) лицата, които упражняват контрол върху преките отчетници. Те упражняват предварителен или текущ финансов контрол (не и последващ). Те не са го упражнили, т.е. противоправното им поведение е под формата на бездействие => причинена е вреда. Отговорността между тях ще бъде солидарна.

(^) контролните органи, които упражняват контрол върху цялото юридическо лице.

3. Трети лица

Отговорността им почива на плоскостта на неосноватеното обогатяване. За да бъде налице вреда, трябва да има пряк причинител. Третото лице отговаря винаги солидарно с него. То отговаря в рамките на това, с което неоснователно се е обогатило. Третите лица носят отговорност на две основания – получили са нещо без правно основание или на отпаднало правно основание; Ако лицето е получло нещо по дарение, ако то е извлечено от причинената вреда. Този вид дарения са нищожни по силата на закона.

Отговорността на третите лица е обективна, безвиновна. Достатъчен е фактът на неосноватеното обогатяване. От него не се търси вина (по отношение на отчетниците се търси). Без значение е дори дали те са добросъвестни или не, т.е. дори ако е било добросъвестно пак носи отговорност (чл.271 КТ – изключение – добросъвестно получено трудово възнаграждение. Третото лице го е получило, считайки че го е изработило – не отговаря и не дължи връщането му – ако не се дължи на техническа или счетоводна грешка. В практиката този член създава много затруднения).Като трети лица могат да бъдат привлечени под отговорност и юридически лица (защото не се търси вина).