17. Неизпълнение – понятие, същност и форми. Невиновна невъзможност за изпълнение.

Неизпълнение – под неизпълнение се разбира неосъществяване на дължима престация. Т.е. неосъществяване на дължимо поведение или на дължим резултат. По своята природа неизпълнението е юридически факт от категорията на неправомерните юридически действия. Характеристиката му е различна за различните форми на изпълнение. В едни случаи е правопогасяващ, а в други – правопроменящ юридически факт.

Форми на изпълнение – от гледна точка на отклонението от дължимото поведение, което е налице при даден вид неизпълнение:
- пълно неизпълнение;
- неточно неизпълнение.

При пълното – длъжникът не осъществява абсолютно нищо от дължимото поведение. Тук имаме две приравнени хипотези:
а) твърде закъсняло изпълнение - т.е. длъжникът е извършил дължимото, но с толкова голямо закъснение, че то е безсмислено за кредитора.
б) твърде лошо изпълнение – длъжника е осъществил престацията , но извършеното е лошо и не удовлетворява интереса на кредитора.

Неточно изпълнение – означава, че длъжника е осъществил престацията, но с отклонения от някои от нейните дължими характеристики. Прави се вътрешно подразделение – от коя точно характеристика е отклонението. Неточното изпълнение има отделни разновидности:
а) забавено изпълнение – отклонението е от изискванията за време. Длъжникът е извършил по-късно от дължимото, но изпълнението все още е полезно за кредитора.
б) частично изпълнение – длъжника е изпълнил неточно от гледна точка на количеството, част от дължимата престация.
в) некачествено / лошо / изпълнение – две значения: в тесен смисъл – отклонението е от качествените характеристики на дължимата престация; и в по-широк смисъл – всяко друго отклонение извън частичното и забавеното.

Невиновна невъзможност за изпълнение - Законът е дефинирал правните последици, които се основават на друго деление, в зависимост от значението на вината на длъжника за неизпълнение. Имаме:
1. Невинна невъзможност за изпълнение;
2. Виновна невъзможност за изпълнение, която се дели на: виновна невъзможност и забава на длъжника.

Невинна невъзможност за изпълнение – фактическия състав съдържа два елемента:
а) невъзможност за изпълнение и;
б) липса на причинна връзка между невъзможността и виновното поведение на длъжника.

Невъзможност за изпълнение е фактическо състояние, при което с оглед на практикуваните в гражданският оборот способи за изпълнение, каквото и да направи длъжника, престацията ще остане нереализирана – чл.26(2) ЗЗД - Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Облигационното право се занимава само с последващата невъзможност – чл.89 ЗЗД - При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Последващата невъзможност – може към момента на сключване на договора изпълнението да е невъзможно, но страните са счели, че към момента на изпълнение то ще стане възможно за изпълнение. Последващата невъзможност подлежи на няколко класификации:
а) от какво е причинена невъзможността – действие на природни сили, действие на актове на държавната власт;
б) от гледна точка на времетраенето на невъзможността – бива: 1. постоянна , трайна- изпълнението никога няма да стане възможно; 2. временна – възпрепятствано е изпълнението.
в) от гледна точка на обхвата на невъзможността – имаме: 1. пълна невъзможност – ако е невъзможно изпълнението на цялата престация; 2. частична невъзможност – на част от задължението.




Трябва да се изследва връзката между невъзможността и поведението на длъжника:
1. Възможно е причината да е от такова естество, че каквото и да беше направил длъжника, нямаше да я предотврати. Подобна причина се нарича – непреодолима сила.
2. Длъжника е можел да избегне непосредствената причина, следователно има връзка между невъзможността и поведението на длъжника. Длъжника не е могъл да предвиди случайното събитие.
3. Непосредствената причина е била преодолим и предвидима.

Облигационното право съдържа презумция за вина. Тя се презумира до доказване на противното – чл.81(1) ЗЗД - Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Правни последици от невинната невъзможност – без вина няма отговорност, следователно при невинната невъзможност последиците нямат санкционен характер. При временната невъзможност задължението остава да съществува, само се отлага във времето неговото изпълнение.

Правни последици при трайна невъзможност – станалото невъзможно задължение се погасява. За длъжника не възниква задължение за обезщетение на вредите.

Според естеството на договора: при едностранните има задължение само за длъжника и то се погасява. Рискът се носи от кредитора. При двустранните несъвършени договори: длъжникът дължи връщането на вещта, а тя погива по обективна причина. Но задължението за разноски остава. Рискът се носи от кредитора. При двустранните договори имаме две насрещни взаимни задължения, едното става невъзможно и се погасява. Кой носи риска се решава от законодателя.
Принципът е, че при двустранните договори рискът се носи от длъжника – чл.89 ЗЗД - При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Има едно изключение – отнася се до договори с вещно–прехвърлителен ефект /и той е настъпил/. Тогава вещта погива за собственика, а рискът се носи от кредитора който е собственик на вещта.

<< Назад към Лекции по облигационно право