17. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност от отговорността по ЗЗД.

1. Същност на тази отговорност

До търсенето на такава отговорност се стига, когато има причинени имуществени вреди. Те трябва да бъдат разкрити по повод упражнен финансов контрол. Те трябва да бъдат възстановени. ГП познава договорна и деликтна отговорност. Това е деликтна отговорност. Основание за това се търси в нормативните актове, които уреждат режима на отговорността – чл.21 ЗДФИ. Фактическият състав, който поражда тази отговорност е същият, който се отнася за деликтната отговорност. За договори въобще не се говори. Тук важи принципът “Не вреди другиму”. Такава отговорност се носи само когато са причинени вреди на държавни ЮЛ, а ако те бъдат причинени на частни – общият ред по ЗЗД.

В нашето право има два вида деликтна отговорност – общата (чл.45 и сл. ЗЗД) и специална (чл.21 и сл. ЗДФИ). При специалната субсидиарно се прилагат и чл. 45 и сл. ЗЗД за неуредените в ЗДФИ положения.

2. Разграничение между общата и специалната деликтна отговорност

(->) нормативната уредба (ЗЗД и ЗДФИ)
(->) лицата, които могат да бъдат привличани в такава отговорност – По общия режим – всяко едно лице, стига то виновно и противоправно да е причинило вреда другиму. Не е необходимо то да притежава някакво специално качество; По ЗДФИ – трябва да имат качеството на отчетници (могат да бъдат само физически лица и само по изключение към отговорност могат да бъдат привличани и ЮЛ, ако неоснователно са се обогатили).
(->) кой може да претендира за вреди, да търси обезщетение – По ощия режим – всяко едно лице; при специалната отговорност – претенции може да има само едно ЮЛ.
(->) специална отговорност може да се търси само за причинени имуществени вреди
(->) във връзка с търсенето на отговорност – по общия режим – всички вреди (действително причинени и пропуснати ползи). При специалната отговорност – само за действително причинени вреди може да се присъди обезщетение – това става в едно специално производство (може и за пропуснати ползи, но в друг съдебен процес – т.е. трябва да има две призводства). В повечето случаи кредиторите почти не водят процес за пропуснати ползи. От тази гледна точка при специалната деликтна отговорност има едно терминологично различие. В ЗЗД се говори за “вреда” (действително причинени и пропуснати ползи). Във Финансовото право до скоро се употребяваше понятието “щета” (само действително причинени вреди). Сега вече и във Финансовото право се употребява и понятието вреда.
(->) в ГП на възстановяване подлежат всички вреди без значение какъв е вредоносният факт, деликт, а в ЗДФИ са посочени само три вредоносни факта:, умишлено причинени вреди, вредата да се явява под формата на липса и когато вредата е причинена не по повод изпълнение на служебните задължения.
(->) по общия режим давността е 5 години за главницата и 3 години за лихвите, а по специалния – и за двете е 5 години. Когато изтекат 10 години отговорност не се търси.