15. Възражение за неизпълнен договор. Право на задържане.

Право на задържане
Правната уредба на правото на задържане се съдържа в чл.90 – 91 ЗЗД и чл.71 – 74 ЗС.

Чл.90 ЗЗД - Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако ѝ се даде надлежно обезпечение.

Чл. 91 ЗЗД - Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл.71 ЗС - Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането ѝ.

Чл.72 ЗС - Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта в следствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.

Чл.73 ЗС - Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.

Чл.74 ЗС - Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

Правото на задържане е правна възможност на един длъжник да откаже изпълнение на своето задължение, докато кредитора на свой ред не изпълни своето задължение към него. Правото на задържане дава възможност на длъжника да иска едновременост в изпълнението на двете насрещни задължения. Това е потестативно право и се упражнява извънсъдебно. Когато е пред съд – чрез възражение. Промяната, която се внася с правото на задържане е във времето.

Правото на задържане на първо място представлява – две насрещни задължения. Възможни са два варианта:
- и двете задължения да бъдат облигационни;
- едното да представлява вещно – правно задължение.




Вземането въз основа на което длъжника упражнява право на задържане е активно вземане, а това срещу което се упражнява това право – пасивно. Лицето, което упражнява правото на задържане се нарича ретинент.

Предпоставки за възникване на правото на задържане:
1. Необходимо е наличието на две насрещни задължения. Страни са – длъжника и кредитора;
2. Активното вземане трябва да е изискуемо;
3. Ретинента да е във фактическа власт на престацията си, т.е. ретинента да не е изпълнил задължението съответстващо на пасивното вземане.

Погасяване на правото на задържане – става чрез две групи причини, които имат акцесорен характер:
1. Различно основание, но погасява активното или пасивното вземане, погасява и правото на задържане;
2. Самостоятелни основания – погасяват се само акцесорните права – отказ от право на задържане, обезпечение.

Видове права на задържане:
1. В широкия смисъл – възражение за неизпълнение на договор – чл.90 ЗЗД;
2. В тесен смисъл – чл.91 ЗЗД и чл.73 – 74 ЗС.

Възражение за неизпълнен договор
При възражението за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД е необходимо активното и пасивно вземане да са от едно и също правно отношение. Особеното тук е, че правото на задържане не може да бъде погасено чрез предоставяне на обезпечение.

Правото на задържане в тесен смисъл – тук правната връзка е по-различна. От една страна имаме вещно–правно задължение за връщане на вещта, а от друга страна – плащане на определени разноски за връщането на тази вещ. Те са: заплащане на необходимите разноски, нужни за поддържането и запазването на вещта  полезни разноски за повишаване стойността на вещта и т.н. Тук вещта трябва да е движима. Задържащият трябва да е установил фактическа власт върху вещта и то добросъвестно. Особеността тук е, че правото на задържане може да се погаси чрез представяне на съответно обезпечение. Вземането на ретинента за разноските има специална привилегия върху вещта.

<< Назад към Лекции по облигационно право