14. Други способи за погасяване на публичните вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.

1. Понятие, видове и правна уредба

Това са финансова амнистия, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, компенсация (прихващане) и погасителна давност и преклузивни срокове. Погасяването е различно от изпълнението – при изпълнението има постъпления в бюджета, а при погасяването дългът се погасява, но суми в бюджета не постъпват.

Най – общо нормативната уредба е в чл. 168 ДОПК

Финансовата амнистия и опрощаването са институти, познати само във Финансовото право. В останалите правни отрасли тези способи за погасяване са неприложими. Компенсацията (прихващането) е институт на ГП (чл. 103 ЗЗД), а с чл. 105 ЗЗД той е въведен и във Финансовото право. Погасителната давност и преклузивните срокове са общи институти в правото. По подобие на принудителното изпълнение, може да се каже, че са крайна мярка.

2. Финансова амнистия

(>>) Tози институт води началото си от Конституцията – чл.84, т.13: Народното събрание: 13. дава амнистия.

Има два вида амнистия – наказателна и финансова. Това е единственият текст в цялото законодателство, който е посветен на амнистията. Към него се добавя нормативният акт, с който тя се дава – закон. Затова нормативната основа на финансовата амнистия включва текста на Конституцията и закона, с който тя се дава.
Амнистията се дава със закон и при нейното даване НС не се сезира. От него не се иска тя да бъде дадена. Финансовият министър прави предложение, но това не е необходимо. Възможно е и друг да го направи, а може и НС само да вземе такова решение. За да се стигне до нея, трябва да са правени многократи опити за изпълнение (доброволно или принудително) и резултат да не е постигнат. Трябва да е изтекъл дълъг период от време, откакто задъленията са станали изискуеми и те да не са изпълнени.

Законът за амнистия влиза в сила веднага. Тук няма отлагателен срок – адресатите не е необходимо да узнават за него, защото той не създава задължения за тях, а само права. По принцип той важи за неограничен кръг лица, защото е закон. Все пак законодателят избира някакъв критерий. Задълженията на адресатите, които отговарят на този критерий, ще бъдат погасени.

(>>) видове – пълни, частични и под условие.
(->) пълни амнистии – заличава се цялото финансово задължение (главница, лихви, разноски)
(->) частични – значение има стимулиращият ефект – погасява се главницата, а остават лихвите и разноските или обратно.
(->) под условие (условни амнистии) – такива не е имало в България. Погасява се главницата и при това условие се погасяват лихвите и разноските.

Независимо за кой вид става въпрос, не се променя фактическият състав, който е породил тези задължения. Т.е. оттук нататък на същото правно основание могат да възникнат нови задължения.

3. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания

(>>) Това е вторият способ, който е типичен изключително за Финансовото право. Опрощават се вземания, които имат публичноправен характер, финансови вземания.
Нормативната му основа е първо в Конституцията – чл. 98, т.12. Това е правомощие на президента – изключителна компетентност. Той не може да го делегира нито на вицепрезидента, нито на други държавни органи. Понеже решава финансов въпрос, условно в случая президентът действа като финансов орган. Към посочената норма от Конституцията се добавя един нормативен указ на ДС – 2773/1980 г. За разлика от амнистията, където има само една норма – тук – една норма и един указ. При конкретно опрощаване президентът издава индивидуален указ. Общо нормативната основа включва норма на Конституцията, нормативния указ и един индивидуален указ.

Между тази нормативна основа и фактическата действителност днес има несъответствие. Сега има изготвен законопроект за опрощаването, но той все още не е приет. Нормативният указ е издаден по времето на ДС, когато той е можел да опрощава. Сега – президентът.

(>>) Опрощават се несъбираеми финансови вземания, които отдавна са закъснели, правени са многократни опити за погасяването им, но това не е станало.

За разлика от амнистията, тук трябва да има сезиране – искане, отправено до президента. Принципът е, че това искане се прави от самия финансов длъжник. Няма пречка обаче, то да бъде направено от финансовия орган (той е този, който знае как стоят нещата в конкретния случай). Във всички случаи искането трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да мотивират президента да опрости. Те трябва да бъдат свързани с различни неща – за какво е вземането, какъв е размерът му, защо не е събрано, какви опити са правени и т.н.

Към Президентството има един помощен орган – комисия от 9 човека, която върши проучвателната работа. Те събират данни и излизат с предложение до президента – да опрости, да не опрости, да опрости частично или др. и мотивите им. Становището й не е задължително за президента. Решението се взема с обикновено мнозинство и ако реши да не се опрости няма пречка след това по искане на длъжника или финансовия орган, да се признесе отново – защото могат да настъпят нови факти. Ако президентът реши да опрости, той издава индивидуален указ, който съдържа решението му. След това финансовият длъжник се уведомява за решението.
Този указ не се обнародва и не подлежи на оспорване. При отказ според нормативния указ, който е стар, отказът се прави с решение. Но президентът като индивидуален орган не издава решения. При новонастъпили обстоятелства президентът може да бъде сезиран отново.

4. Компенсация (прихващане)

Идва от ГП (чл. 103 – 105 ЗЗД). За разлика от опрощаването и амнистията, тя все повече намира приложение, докато тяхното приложение намалява. Чл. 105 – казано е нещо за данъците, а след това по пътя на тълкуването той се прилага не само за данъците, но и по отношение на другите държавни финансови вземания.

Нормативната основа включва трите норми на ЗЗД + чл. 128 – 132, 170, 223 ДОПК. Намира се в два закона и затова би могло да се каже, че ЗЗД е общият режим, а ДОПК – специалният.

За компенсацията е необходимо да има две насрещни вземания, които да са еднородни и заместими и между едни и същи субекти. Може да са възникнали на различни правни основания. Когато и двете задължения вече са изискуеми, по волеизявлението на едната от двете страни се прави прихващане. Ако задълженията са еднакви по размер, се погасяват и двете (случва се рядко). Ако са различни – погасяват се до размера на по – малкото.
В ГП всяка от двете страни може да прави такова волеизявление, без да иска съгласието на другата страна. Когато става въпрос за публични вземания, такова волеизявление може да прави само финансов орган, а ФЛ или ЮЛ може само да иска, като е необходимо да се даде съгласието на финансовия орган. Той може да се съгласи, може и да откаже. Ако има отказ, той може да бъде обжалван (тъй като по принцип финансовите органи действат в условията на обвързана компетентност).

При компенсацията правните последници настъпват към онзи момент, в който е било възможно компенсацията да бъде направена, т.е. моментът, в който и двете вземания е трябвало да бъдат погасени (нещо подобно на обратна сила). В промеждутъка между този момент и правенето на волеизявлението може да настъпят различни факти. Волеизявлението за компенсация може да бъде оттеглено до издаването на индивидуален финансов акт. След това правоотношенията са погасени и правните последици са настъпили.

Не е възможно да се прави компенсация с държавата като цяло. Нужно е финансовият орган, който участва в тези две правоотношения, да бъде един и същ. Компенсацията не може да бъде направена под формата на триъгълник.

5. Погасителна давност и преклузивни срокове

(>>) Погасителната давност е юридически факт, който представлява период от време, през който носителят на субективното право не го упражнява, бездейства и от това настъпват съответните правни последици. Чрез погасителна давност се погасява правото на съдебна защита или на принудително изпълнение. Самото субективно право си остава.
Погасителната давност има два елемента – обективен (изтичането на определен период от време – за различните вземания са въведени различни срокове) и субективен (длъжникът трябва да се позове на изтекла погасителна давност. Тя не се прилага служебно. Нужно е да има позоваване).

Погасителната давност при държавните финансови вземания е 5 години. Същото важи и за лихвите. Само при глобите тя е 2 години (чл. 82, ал. 1 а) ЗАНН). Тя започва да тече от 01 януари на следващата година, след изтичане на годината, в която трябва да се плати.

(>>) При държавните финансови вземания освен погасителна давност често пъти намират приложение и преклузивните срокове. При преклузивните срокове се погасява самото субективно право – тогава е недължимо платено и кредиторът трябва да върне сумата. Обикновено когато държавата е кредитор, преклузивни срокове няма. Ако държавата се явява длъжник, са въведени преклузивни срокове и то къси. Погасителната давност може да бъде спирана или прекъсвана, а преклузивните срокове – не.