13. Психологични подходи при снемане на свидетелски показания

Свидетелските показания са възстановяване на събитието на престъплението; чрез разпита се събират данни, информация.
Свидетелят доброволно споделя информацията, която му принадлежи.
Не е принудително (физически или психически) – има и други измерения – право на избор, какво, как, кога да бъде казано субективното разбиране на свидетеля; доброволността (в субективен план) – придобива стойност, когато от страна на субекта на разпита се изключва всякакъв произвол. Той свободно, доброволно да изрази информацията си.
- информацията, притежавана от субекта има номинален модус – преминала е през съзнанието и е инвентаризирана в паметта (самата информация).
Притежаването на информация – като тежест – мъка, травма, появяваща се сама, без да се търси. Неволно преподреждане на информацията през призмата на травмата – придават се субективни тежести, интерпретации на обективната действителност, ще се открият най-травмиращите. Реалните стойности са различни.
Притежавана като искреност на информацията. Истината се раздвоява – искреност като желание за искреност и искреност като възможност за искреност. Ако липсва възможността, а само желанието – води до неискреност.
- перцепция – пространството на индивида, чрез/ в което се получава, анализира и складира информацията (усет за света около/ вътре в мен).
Когниция (процес, чрез който получената информация се свързва с индивидуалния опит – разсъдъчност). Паметта е резултат от всичко това. Взаимосвързани – да се активира усетът им, да се провокира споменът – оценка, анализ на ситуацията. За перцепцията сетивата имат различен дял, пропорция (при получаване на информация – зрението има най-голям дял).