12. Подходи при разпит на обвиняеми лица

В основата на разпита на заподозряния стои противопоставянето между разпитващия и разпитвания. В този смисъл вторият трябва да се постави в дискомфортна за него обстановка:

(*) Разпитът да протича лице в лице.
(*) Да се скъсява постепенно дистанцията между разпитващия и разпитвания.
(*) Обстановката трябва да е позната за разпитващия.
(*) Разпитваният да бъде поставен в средата на стаята, без опора.
(*) Разпитващите да бъдат двама.

Интровертите са по-склонни да изпитват вина, затова този факт може да се използва от разпитващия. Екстравертите са склонни да минимализират престъплението, държат се по-арогантно. По време на разпита трябва да се избягва употребата на думи и фрази с негативно съдържание. Осъдителното отношение намалява вероятността лицето да признае. Важно е да се наблюдават всички невербални реакции на разпитвания.

Подходи при разпита:
(*) Логически
Основава се на умозаключенията на разпитвания, в този случаи свидетелят трябва да бъде рационален и умее да прави причинно-следствени връзки. Този подход е за зрели и образовани лица, както и такива с предишни криминални деяния.
(*) Емоционален
Атакува се чувството за чест, достойнство, справедливост, морал, възмездие - за хора, които за първи път извършват престъпление, при импулсивно престъпление. Тук се демонстрира разбиране и доверие.
(*) Преувеличителен/умаловажаващ
Предизвикването на самопризнание чрез насърчаване на лицето да защити деянието си.
(*) Подценяване/надценяване
на сериозността на престъплението. Стремим се да разгневим или подведем лицето.