12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.

1. Съпоставка между доброволното и принудителното изпълнение

И в двата случая се говори за изпълнение – това са двата основни способа; приликата межу тях е, че и в двата случая има постъпления на средства в бюджета, т.е. някакво плащане; разликата между тях е, че при доброволното изпълнение то настъпва в резултат на волята на финансовия длъжник, а при принудителното изпълнение това става в резултат на едно външно въздействие върху него – упражнява се държавна принуда. В крайна сметка длъжникът е принуден да изпълни. Съпоставяйки двата способа, приоритетът е на доброволното изпълнение. В една голяма част от случаите е налице именно то. Само когато длъжникът не иска да плати доброволни влиза в сила принудителното изпълнение. Защо има приоритет доброволното изпълнение?
(->) държавата като кредитор и орган, който съставя финансовото законодателство, установява в него безброй много гаранции, че изпълнението ще се осъществи под формата на доброволност;
(->) привилегиите;
(->) компенсацията и т.н.
Т.е. съществува цяла поредица от мерки, които мотивират финансовия длъжник да изпълни доброволно.
Принудителното изпълнение е една крайна мярка. Говорим за използване на принуда, но не става въпрос за произвол – принудителните мерки са предварително установени в законодателството.

2. Нормативна уредба и производство на принудителното изпълнение

(>>) Нормативната уредба се съдържа основно ДОПК (чл. 162 – чл. 269) и ЗСДВ (чл. 84 – 90);

(>>) Производството по принудително изпълнение се развива върху определени принципи:
(->) Законност – участниците в изпълнителното произодство могат и трябва да упражняват предоставените им права и задължения по начинът, по който те са предвидени в ДОПК;
(->) Служебното начало – когато пристъпват към принудително изпълнение органите, които го осъществяват, не е необходимо да чакат издаването на един последващ акт (било то от по – висшестоящ административен орган, било от съд) – самосезират се.
(->) Писменото начало – за всяко действие трябва да има съответен документ, който да го отразява;
(->) Бързина

Трябва да се прави разлика между обект на принудително изпълнение и обект на събиране на държавни вземания. Обект на принудително изпълнение са действията на финансовия длъжник, а обект на събиране на държавни вземания – това е имуществото на длъжника.

(>>) Органи по принудителното изпълнение – публични изпълнители. В нормативната уредба е предвидено издаването на съответни актове – 3 основни вида – постановления, разпореждания, протоколи. Постановленията и разпорежданията са властнически актове, т.е. или административни, или финансови.

(>>) Предпоставки – Трябва да са налице:

(->) едно изпълняемо право (то трябва да е налице и при доброволното изпълнение) – правото да е ликвидно и изискуемо – т.е. да е определено и по основание, и по размер – т.е да се знае за какво се дължи и колко се дължи съобразно действащото законодатество.

(->) това изпълняемо право да е безспорно – по него да не се спори, т.е. финансовият длъжник да не възрзява нито по основание, нито по размер, т.е. да има сила на присъдено нещо (това изискване не важи, когато става въпрос за данъчни задължения – те може да са спорни, по тях може да има жалби, но това не е пречка да започне принудително изпълнение, защото те са основната категория бюджетни приходи и формират приходната част на държавния бюджет. Трябва да има стабилитет в това отношение)

(->) да има изпълнителен титул – документ, в който е материализирано субективното право на държавата да получи това финансово вземане – в него са посочени и основанието, и размерът на това държавно вземане.

Видовете изпълнителни титули са:
- финансовите актове – индивидуални финансови актове, издадени въз основа и в изпълнение на закона. Между всички изпълнителни титули те са най – често срещаните. Това е първото основание за започване на принудително изпълнение. Не е необходимо издаването на съдебен акт или изпълнителен лист;
- съдебни актове (решения, присъди, определения) – въз основа на съдебния акт трябва да има изпълнително дело и => издаден изпълнителен лист. В този случай ролята на изпълнителен титул играе изпълнителният лист;
- за държавни вземания, които имат санкционен (наказателен) произход, за изпълнителен титул служат и издадените от административни или финансови органи наказателни постановления.

(->) публичното държавно вземане да не е отсрочено или разсрочено (чл. 183 – 190 ДОПК)

(->) да е изпратена покана за започване на принудителни действия – на финансовия длъжник се дава 7 дневен срок (чл. 182) да плати своето финансово задължение;

При наличието на всички тези предпоставки принудителното изпълнение може да започне. Започнали вече, то може да бъде спряно или прекратено.

(>>) Спиране и прекратяване на принудителното изпълнение

(->) спиране – (чл.222 ДОПК) – временно => съществува възможност то да бъде продължено. Посочени са 4 случая, в които принудителното изпълнение може да бъде временно спряно. Това са т.нар. уважителни причини. Не се начисляват лихви. Производството може да бъде възобновено с акт – разпореждане на публичния изпълнител. Такова възобновяване може да стане след като отпадне основанието по чл.222 ДОПК.

(->) прекратяване – с разпореждане на публичния изпълнител. Условията са описани в чл.225 ДОПК – 7 на брой. Прекратяването има постоянен характер. Оттук нататък публичният изпълнител служебно вдига запора или описа, които преди това е предприел.

3. Изпълнителни способи – изпълнителен запор и опис

(>>) Изпълнителен запор – използва се, когато изпълнението се насочи спрямо вземания на финансовия длъжник. Има правоотношение между публичния изпълнител и финансовия длъжник. Финансовият длъжник дължи на държавата, но се явява кредито по отношение на трети лица. Задължение на публичния изпълнител е да разкрие от кого има да взема финансовият длъжник, за да наложи изпълнителен запор
Разликата между изпълнителен и обезпечителен запор се състои в това, че при обезпечителния запор няма изпълнение, а само се запазва статуковото до един по – късен момент

(>>) Опис – насочен е спрямо движимо и недвижимо имущество на длъжника. Той трябва да се различава от възбраната (също е обезпечителна мярка). Описаното имущество подлежи на публична продан. Съществуват 3 вида продажби:
- продажба на описаното имущество на определени за целта места – чл. 244 – 245 ДОПК
- продажба чрез търг – чл. 246 – 257 ДОПК;
- специфична продажба – продават се например вещи, които бързо се развалят, предмети на изкуствата, съсобствени вещи, вещи СИО и т.н.

4. Защита на длъжника (и евентуално на трети лица) при принудително изпълнение

(>>) Нормален способ – по-често срещан способ за защита - В хода на принудителното изпълнение, публичният изпълнител може да се отклони от установените правила и да накърни правата и законните интереси на длъжника или на трето лице. Публичният изпълнител е длъжен да спазва правилата на принудителното изпълнение, защото в противен случай в закона (266-269 ДОПК) са предвидени правилата за обжалване. Такова може да има, само ако са накърнени правата на длъжника или на трети лица.

Обжалват се действията на публичния изпълнител от гледна точка на тяхната законосъобразност. Финансовият длъжник в изпълнителното производство не може да обжалва основанието и размера на финансовия дълг. За това има дуги правила. Контрол за целесъобразност не се осъществява. Поначало може да обжалва финансовият длъжник – основно той има правен интерес. По изключение обаче, може да обжалва и трето лице (Напр: съпруг недлъжник, кредитор, съдружник), т.е. лице, което на някакво основание да има връзка със случая.

Обжалването се извършва пред един решаващ орган – административен орган – директорът на АДВ или териториалният директор на НАП. Този орган е длъжен в 14 дневен срок да се произнесе. Обжалват се изпълнителните действия, като жалбата не спира изпълнението (изключение – само ако е подадена от третите лица). Решението на този административен орган може да се обжалва пред съответния административен съд в 7 дневен срок. Решението на административния съд е окончателно.

(>>) Допълнителен способ – предоставен е само на третите лица и то само при описа – по исков път - ако принудителното изпълнение е насочено спрямо вещи на длъжника и третото лице претендира, че тази вещ е негова, че то има права върху нея. Жалбата е насочена спрямо длъжника и публичният изпълнител е длъжен при нейното постъпване да спре изпълнението. Той спира изпълнението само спрямо тази вещ, но то може да продължи върху другите вещи или вземания на длъжника. Съдът се произнася и публичният изпълнител или прекратява принудителното изпълнение или го продължава.