11. Изпълнение – понятие, същност и принципи.

Изпълнението е осъществяване на дължима престация, т.е. то е юридически факт от категорията на правопогасяващите и правомерните юридически действия. Юридическите действия се разделят на: сделки и юридически постъпки.

Какво точно юридическо действие е изпълнението? – има четири теории:

1. Изпълнението е договор – според най-старото схващане. При извършване на престацията, длъжникът прави волеизявление когато я предоставя, а кредитора прави волеизявление когато я приеме във фактическата си власт. Теорията има недостатък, че не може да обясни различните случай на изпълнение. Има такива, при които едната страна не е необходимо да прави волеизявление.

2. По настоящем – изпълнението е едностранна сделка на длъжника. Тук автор на волеизявлението е длъжникът, а адресат е кредитора. Длъжникът прави волеизявление, че този акт погасява дълга. Недостатъкът тук е, че не може да се обясни възможността престацията да се извърши от недееспособен длъжник.

3. Изпълнението като юридическа постъпка – изпълнението е правомерно действие, но не се съпътства от волеизявление нито на едната страна, нито на другата страна.

4. Теория на Апостолов – изпълнението няма своя собствена правна същност. Правната му същност зависи от съдържанието на облигационните отношения и се изпълнява. Напр.изпълнението във вид на договор и т.н.

Принципи – под принципи се разбират обобщени правила, които стоят в цялата основна част на разпоредбите.
- Принцип на точното изпълнение – престацията следва да се осъществи адекватно на дължимото във всички нейни аспекти.
- Принцип на икономичността – важи само за отделни видове престации – договор за превоз, договор за изработка.
- Принцип на реалното изпълнение – той отговоря на въпроса - Когато длъжника изпадне в забава, какво дължи и какво може да се иска от него? Дали се дължи първоначално дължимото или паричната му равностойност?
Има два варианта – да има неизпълнение и да се касае за парична престация. Българското облигационно право следва немският образец. Тук се възприема, че когато не изпълни, кредитора има право на избор. Ако избере парична равностойност, длъжникът може да избира да му плати или да даде първоначално дължимото – чл.79 ЗЗД - Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

<< Назад към Лекции по облигационно право