11. Психологични аспекти на разпита на обвиняеми лица

Човекът е създаден, за да прави истина.
Илюзия. Няма всеобща истина, има индивидуално битие. Индивидуалните истини не могат да бъдат общи. Принудени сме да живеем с произвола на индивидуалните истини. Когато те се случват по индивидуален начин, всеки един от нас може да бъде такъв, какъвто е – така той носи отговорността за себе си (иначе би я прехвърлил на общата истина).
Правото трябва да е институционализиран морал.
Компромис – да признаеш, че твоята истина не е съвсем истина, нито е единствената.
Разпитът е с целта да се достигне до истината, обективната представа за ситуацията.
Трябва да има морални императиви – само с тях се стига до истината. Когато човекът се ръководи от тях, прави всичко възможно да стигне до истината.

Защо трябва да се търси истината?
Целта на разпита е да се търси истината (за социален проблем, извън самия мен като индивид), а не да се установява субективното.