10. Парични задължения и задължения за лихва.

1. Паричните задължения са едни от най-важните и най-разпространените. Те са задължения за заместими вещи. Паричните задължения са винаги заместими. Винаги са делими, но се изпълняват на части само ако кредитора е съгласен.

В какво количество се изпълнява паричното задължение? Съществуват две теории:
1. Теория на номинализма – дължи се тази стойност на парите, която е отбелязана от емитента върху паричния знак.
2. Теория на валоризацията – паричния дълг следва да бъде преоценен, например при инфлация, защото в противен случай кредитора няма да получи толкова, колкото е дал.
Изключения: чл.37 ТЗ - Когато размерът на възнаграждението не е уговорен, смята се, че той е равен на обичайния размер за този вид дейност. Съдът може по искане на едната страна да измени или прекрати договора изцяло или от части, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли или не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Възможност страните да определят задължението в чужда валута – тази възможност бе дадена с приемането на Валутния закон и отмяната на чл.10(1) ЗЗД – “паричните задължения, трябва да се уговарят в местна валута”.
ЗБНБ – предвижда, че всички на територията на Република България са длъжни да възприемат местната валута.

2. Задължения за лихва са винаги парични задължения, които имат акцесорен характер. Лихвата е възнаграждение за това, че едно лице ползва парите на друго лице. Лихвата като размер зависи от главния дълг.

3. Видове лихви: договорна и законна.

Договорната лихва възниква от съглашение, което е клауза в друг договор. Размерът се определя от страните в самото съглашение – чл.10(2) ЗЗД - Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Законни лихви – задължението за лихва не произтича от съглашение. ЗЗД не предвижда размер на законната лихва, а овластява МС да определи размера им - чл.86(2) ЗЗД - Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

С наскоро приетото ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.), което влезе в сила, считано от 01.07.2012 г., беше отменено ПМС № 72 от 08.04.1994 г., като считано от 01.07.2012 г., Министерският съвет, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД, въведе нови правила за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, които замениха досега действащите такива, установени с отмененото ПМС № 72 от 08.04.1994 г.




Съгласно единствения член на ПМС № 100 от 29.05.2012 г. годишният размер на законната лихва за просрочени задължения продължава да е диференциран според валутата на задължението – в левове и в конвертируема валута, но за разлика от ПМС № 72 от 1994 г., новото ПМС № 100 от 2012 г. урежда специфични правила за определяне на законната лихва за просрочени задължения в евро, които са отделни и различаващи се от правилата за определяне на законната лихва за просрочени задълженията в останалите видове конвертируема валута.

Както и досега, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента. Различното от досегашния режим е, че съгласно новите правила на ПМС № 100 от 2012 г. се предвиждат два периода за прилагане на основния лихвен процент на БНБ, а именно – за първото полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 януари на текущата година, и за второто полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 юли на текущата година (член единствен, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от ПМС № 100 от 2012 г.).
В този смисъл, ако просрочието на задължението в левове настъпи през първото полугодие на година, например през март, то приложение намира обявеният от БНБ основен лихвен процент, в сила от 1 януари на годината. Този процент се прилага за целия период на просрочието от март до 30 юни на годината, а не както досега – за периода до обявяване на нов основен лихвен процент на БНБ. Ако просрочието продължи и след 30 юни на годината, то законната лихва за периода, считано от 1 юли на годината до 31 декември на същата година, се определя при прилагане на обявения основен лихвен процент на БНБ, който е в сила от 1 юли на годината. Ако просрочието продължи и след края на годината, т.е. след 31 декември на годината, в която е възникнало просрочието, то според новите правила на ПМС № 100 от 2012 г. законната лихва за периода от новата година се определя при прилагане на обявения от БНБ основен лихвен процент, който е в сила, считано от 1 януари на новата година.

Следователно, за разлика от ПМС № 72 от 1994 г., приетите нови правила на ПМС № 100 от 2012 г. ограничават варирането в компонентата на основния лихвен процент, обявен от БНБ, в изчисления през годината размер на законната лихва най-много до една промяна годишно, а именно – ако годишният размер на законната лихва е бил определен през първото полугодие на годината, промяна в размера му може да настъпи само считано от 1 юли на същата година.

<< Назад към Лекции по облигационно право