9. Санкции, налагани за нарушения на финансовите правни норми. Особености. Видове санкции. Принудителни административни мерки.

1. Санкции, налагани за нарушения на финансови правни норми.
Доколкото финансовите правоотношения са властнически, тяхното изпълнение е скрепено със санкции, под формата на юридическа отговорност. Санкцията се свързва с 4 вида отговорност: наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна. Те могат да бъдат кумулирани, с едно изключение - не може да се кумулира наказателна и административна отговорност, защото едно деяние не може да е едновременно административно нарушение и престъпление.
Ако деянието е с no-ниска степен на обществена опасност, се търси административна отговорност, а ако е с по-висока - наказателна. За едно и също финансово нарушение освен санкции, могат да се налагат и принудителни административни мерки.
Санкциите и принудителните административни мерки може да са:
- във финансово-правната норма,
- в края на нормативния акт,
- в друг финансов закон;
- в закон от друг отрасъл на правото.

2. Видове санкции:
А) наказателна отговорност - когато едно финансово нарушение е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в престъпление - например митнически нарушения, като финансовият орган разполага с възможност и компетенции само да констатира наличието му. Това може да стане с данъчни ревизии, одитиране на държавния вътрешен контрол, проверка и т.н. Финансов орган няма право да налага санкция, свързана с наказателна отговорност. Тя се търси по съдебен ред по НПК. Финансовата администрация само уведомява компетентния орган.
Б) дисциплинарна отговорност - установена с Кодекса на труда. При извършване на нарушения, когато нарушителят се намира в трудово правоотношение. Рядко срещано наказание, когато става дума за финансово престъпление. Дисциплинарната отговорност се налага от съответния ведомствен ръководител. Дисциплинарното наказание е забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
В) гражданска отговорност - във финансовото право има различни наименования: имуществена, отчетническа или нотариална. Гражданската отговорност има обезщетителен характер. Целта е да се репарира, да се възстановят щетите. Във финансовото право се говори за вреди. Гражданската отговорност за финансови нарушения се носи тогава, когато в резултат на финансови нарушения са причинени вреди. За разлика от наказателната и дисциплинарната отговорност, въпреки че гражданската отговорност се разглежда във финансовото право (резултат е от упражнен финансов контрол), тя не се покрива изцяло с това понятие в гражданското право. Разликите са:
1) става дума само за имуществени вреди, защото закона не допуска причиняване на неимуществени вреди на юридически лица;
2) във финансовото правоотношение гражданската отговорност е само деликтна и възниква само по силата на закона;
3) при гражданска отговорност се начисляват лихви от момента, в който лицето е в забава, т.е. от настъпването на падежа. Във финансовото право лихвите се начисляват от момента на причиняване на вредите или ако той е неизвестен, от момента на откриването им.
4) в гражданското право гражданската отговорност покрива действително причинените вреди, плюс пропуснатите ползи, плюс неимуществените щети. При финансовото право тя включва само действително причинените вреди.
Г) Административна отговорност (най-широко разпространената). Проявява се основно като глоба. Характеристики:
1) По отношение на начина на определяне на санкцията. Често административните нарушения носят вреди, чиито резултат има числов израз. Размерът на глобата е на база на вредоносния резултат, т.е. съществува права зависимост със санкцията.
2) Класическият способ за определяне на глобите във финансовото право е в относителната определеност. Често за база служи минималната работна заплата, защото по-лесно се отчитат инфлационните процеси. /Върху глоба не текат лихви/.
3) Често санкцията се определя и като глоба в размер "п” пъти размера на укрития данък. Отчита се степента на обществена опасност на деянието. Предварително се определя размерът на глобата/санкцията, така на решаващия орган се отнема възможността за преценка на обстоятелствата.
4) Когато нарушението се извършва от две или повече лица има съучастие и всяко лице подлежи на санкция. При солидарна отговорност всяко лице носи отговорност за цялата щета. Ако се отнася за глоба - всяко лице носи самостоятелна отговорност, т.е. има определена за него глоба.
5) Според Закона за държавните такси, ако нарушителят внесе държавната такса преди издаване на наказателно постановление: глобата се събира с 50 % по-малко. В административното право това е непознат способ. В ЗАНН има давностен срок за съставяне на наказателен акт или издаване на наказателно постановление. В данъчното право давността е друга. За финансово нарушение тя е една година от откриването му или пет години от извършването.

3. Принудителни административни мерки.
Уредени са в ЗАНН, чл. 22/23. Имат най-широко приложение във финансовото право, защото имат по-голям ефект. Принудителните административни мерки се прилагат масово и в съчетание със санкции. Те са три основни вида: превантивни, преустановителни и възстановителни.
А) превантивни принудителни административни мерки - във финансовото право само в Указ 1074 има ограничение за заемането на материално-отговорни длъжности от лица, извършители на престъпление, в качеството си на отчетник.
При ревизии, проверки, одити контролните органи констатират нецелесъобразни и незаконосъобразни действия, довели до имуществени вреди. Принудителните административни мерки, както и санкциите могат да се предприемат, само когато е налице незаконосъобразност, не могат да се налагат при нецелесъобразни действия. В такива случаи се правят препоръки и т.н. и се сигнализира висшестоящия орган. Често срещани принудителни административни мерки в сферата на бюджета са ограниченията или спиране на финансирането при неправомерно разходване на бюджетни средства, нарушения на бюджетната и финансовата дисциплина, отклоняване на средства, непредоставяне на отчети. Подобно е и блокирането на сметки и влогове при неизплатени финансови задължения, целят се следните неща:
а) принуждаване на лицето да изплати задълженията си;
б) ако се стигне до принудително изпълнение се осигуряват средства за него;
в) отнемане на лиценз или разрешение за извършване на определена дейност;
г) отнемане на предмета на нарушението.