9. Плуралистична държава.

Съвременната западна демокрация е практически свързана с либералните идеи и принципи, обосновани през преходните векове.

Конституционализъм:
Основни чести - респект пред основния закон, абсолютно съблюдаване на конституцията, разделение на властите. Монтескьо е видял в този принцип възможността, изборните държавни органи, включително и парламента да бъдат поставени под контрол, т.е. да няма институция в условията на държавната система, която да е извън ефективен контрол.
Парламента не може да приема закон, противоречащ на законите на конституцията. В това отношение е ограничен от конституционния съд.

Политически плурализъм:
Основни черти - свободно съревнование и свободна игра на политическите сили. Всяка партия има своя шанс – поставена е при еднакви условия, за да се бори за властта.
Ключовото понятие, към което се насочва анализът ни е плурализъм. И тази множественост е разпространена във всички сфери – социални, икономически, политически – в границите на съвременната демократична държава. Политическия плурализъм, който е в основата на съвременната демокрация е в резултат не само на политическо многообразие, но и на такова в целия обществен живот.

Общите черти между класическия либерализъм и съвременната държава не дават основание за тяхното приравняване (идентифициране), защото най-важното за съвременната западна държава, е че тя е синтез между различните идеи, конституции и форми на организации, чиито носители са всички политически течения.

Плуралистичния модел на държава се изгражда върху една водеща идея – групата. Тя е главния субект на политиката и на властта. Привържениците на този модел държави имат своеобразна двойствена позиция. Голямата идея за реализация на личността в групата е най-добре развита от американските политолози (“Индивидът, без подкрепата на групата, без достатъчно подръжка от съмишленици, е безжизнена абстракция” - Робът Дал). Именно в групата в рамките на междугражданските отношения се формира личността, политическите интереси и позиции и др. Групата може да се формира в професионален план, в рамките на етнорелигиозната принадлежност, на национален или етнокултурен принцип.
Що се отнася до народа, привържениците на плуралистичната теория, губят възможността той да е субект на политиката.

Причина: Народът е нехомогенно, вътрешнопротиворечиво образование. Състои се от разнообразни, конкуриращи се в борбата за власт отделни групи. Целта на демокрацията е да стимулира този процес. Голямото разнообразие предполага сблъсък на интереси, а това е предпоставка за богатство на идеи и решения. За работещи алтернативи и от там – истински избор. Привържениците на този модел разглеждат демокрацията като баланс на груповите интереси. Плуралистичната демокрация не може да се разглежда като власт на някакво стабилно общество, защото в условията на плурализъм малцинството и мнозинството разменят местата си. Самия плуралистичен модел съдържа предпоставки, мотивиращи формирането на политически съюзи и коалиции, които са също неустойчиви и това предполага постоянно движение. Ето защо плуралистичната държава представлява форма на управление, позволяваща на различните общества свободно да отстояват своите интереси. Тя стимулира свободната конкуренция.
Тенденцията, която доминира е в посока на още по-голяма плурализация на съвременото общество, което значи бъдеще за плуралистичния тип Д.