10. Стадии на умишленото престъпление. Приготовление към престъпление. Опит – видове. Доброволен отказ от опит и приготовление. Наказуемост на приготовлението и опита.

СТАДИИ НА УМИШЛЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
§ 1. ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

I. ПОНЯТИЕ ЗА ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Престъплението е довършено, когато са осъществени всички еле¬менти от съответния престъпен състав. А когато в обективната страна на съответното престъпление е предвиден и престъпен резултат, престъплението ще е довършено с неговото настъпване. До този момент престъплението е недовършено.

II. ДОВЪРШЕНОСТ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
1. Довършеност на непредпазливите престъпления
По действащото българско наказателно право непредпазливите престъпления винаги и без изключение са от категорията на резултат¬ните. Общественоопасните последици при тях винаги са елемент от състава на престъплението. Поради това те винаги ще са довършени, само ако са настъпили тези последици.
2. Довършеност на умишлените престъпления
а. Съставите на формалните умишлени прес¬тъпления не предвиждат настъпване на общественоопасни последици. Поради това за довършеността на формалното престъпление е достатъчно да бъде довършено само изпълнителното деяние. С негово¬то осъществяване се изпълняват всички признаци от състава на прес-тъплението. Все пак известни нюанси могат да се откроят в зависимост от това дали се касае за обикновено или за усложнено формално прес¬тъпление.
- Когато формалното престъпление е от категорията на обикно¬вените престъпления, изпълнителното деяние е обикновено действие или бездействие. Такова формално престъпление ще е довършено с осъществяването на самото деяние. Например блудство с малолетно лице ще е довършено с факта на осъществяване да блудственото дей¬ствие, противозаконното държане на огнестрелно оръжие ще е довър¬шено в момента, в който деецът установи фактическа власт върху не¬го.
- При усложнените формални престъпления изпълнителното деяние се състои от два или повече акта и тогава престъплението ще е довършено с осъществяване на последния акт, който е посочен в състава. Евентуалното настъпване на междинен резултат не е равно¬значно на довършване на такова формално престъпление. Така е на¬пример при задържането на заложник по чл. 143а НК, което ще е до¬вършено едва след като деецът постави условието, при чието изпълне¬ние ще освободи пострадалия, а съставянето на неистински частен до¬кумент по чл. 309 НК ще е довършено след неговото използване като доказателство.
б. Съставите на умишлените резултатни престъпления пред¬виждат в действителността да настъпят определени изменения като следствие от деянието - някакво застрашаване или увреждане на обществените отношения, непосредствен обект на престъплението. Тези престъпления са довършени с настъпването на съставомерните последици, примерно с отнемане на вещта при кражбата или когато настъпи имотна вреда при измама или изнудване. До настъпването на престъп¬ния резултат съответното престъпление е недовършено.
- трябва да се отбележи, че при някои от резул¬татните престъпления последиците настъпват веднага с довършването на изпълнителното деяние, както е например при кражба, изнасилване или при противозаконно преминаване на държавната граница.
- но много са и престъпленията, при които изпълнителното деяние поставя началото на даден причинен процес и между довърш¬ване на деянието и настъпване на престъпните последици съществува известен период от време. Тези престъпления ще бъдат довършени, когато обективният причинен процес протече и като следствие от дея¬нието и този процес настъпят съставомерните общественоопасни по¬следици.

§ 2. ПРИГОТОВЛЕНИЕ. Приготовлението е първият застрашаващ стадий на умишлена престъпна дейност, за който е характерно, че деецът не се е насочил пряко към въздействие върху обекта на посегателството, а само създа¬ва условия за последващо такова въздействие.

I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 НК определя приготовлението като „подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо съз¬даването на условия за извършване на намисленото престъпление, пре¬ди да е почнало неговото изпълнение".

II. ОБЕКТИВНА СТРАНА НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО
1. За определяне обективната страна на приготовлението в закона са използвани три метода.
а. същността на приготовлението - създаване на условия за извършване на престъплението. Касае се до дейност, предхождаща изпълнението на самото престъпление и предиз¬викваща изменения в отделни елементи от действителността, които в някаква степен са благоприятни за осъществяване на престъплението. Такива благоприятни условия могат да бъдат примерно проследяване навиците на жертвата, нейното отстраняване от мястото на престъпле¬нието, набавяне на огнестрелно оръжие и т.н.
б. обективната страна на приготовлението е очер¬тана в закона и с едно примерно изброяване на най-често срещаните форми на този вид дейност — набавянето на средствата, които деецът възнамерява да използва и намирането на съучастници - това изброяване е само примерно, а не изчерпателно.
в. разглежданата престъпна дейност е очертана и с един неин отрицателен белег, а именно че приготовлението ще е налице са¬мо „преди да е започнало изпълнението на престъплението". Така то се отграничава от опита като едно вече започнало пряко въздействие върху обекта на посегателството.
2. От обективна страна приготовлението се осъществява само чрез действие
3. От гледна точка на въздействие върху съществуващата действи¬телност приготовлението може да бъде както дейност на просто из¬вършване, така и резултатна дейност.
а. Докато деецът търси или изготвя средства за извършване на престъплението, когато търси съучастници или изучава навиците на набелязаната жертва, например, приготовлението е формална дейност, защото още не са изменени други елементи на действителността.
б. когато средствата са набавени или укрити, волята на съучастниците вече е съгласувана, жертвата е примамена на мястото на престъплението и в други подобни случаи, ще са налице изменения в съществуващата действителност и тогава приготовлението ще е ре¬зултатно.

III. СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО
1. В закона субективната страна на приготовлението е посочена с термина „намисленото престъпление", което означава, че деецът има за цел да го извърши. Естеството на приготовлението като предвари¬телен стадий на умишлена престъпна дейност е такова, че изключва възможността то да бъде извършено с косвен умисъл, т.е. като деецът се отнася с безразличие към създаването на условията за предстоящото престъпно посегателство.
2. Прекият умисъл при приготовлението е по-сложен в сравнение с умисъла за извършване на престъпление.
а. По-сложен е неговият интелектуален момент. След като деецът е решил какво точно престъпление ще извърши, това означава, че той предвижда създаването на благоприятни условия за неговото извършване, предвижда и самото извършване на престъп¬лението, а когато последното е от категорията на резултатните, пред¬вижда и неговите съставомерни престъпни последици. Освен това, субектът съзнава общественоопасния характер на са¬мото престъпление, но и на обстоятелството, че създаването на условия за неговото извършване също застрашава обекта на това престъпление.
б. Волевият момент на приготовлението също е по-сложен. По същество деецът преследва две или три цели, в зависимост от това дали престъплението е формално или резултатно. Той винаги цели съз¬даване на условия за извършване на престъплението и извършване на самото престъпление, а когато последното е резултатно — и неговите съставомерни общественоопасни последици.

IV. НАКАЗУЕМОСТ НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО
Относно наказуемостта на приготовлението са възможни и познати три законодателни подхода.
1. Първият се свежда до предвиждане на наказание в намален раз¬мер винаги, когато е осъществено приготовление към умишлено прес¬тъпление, например налагане на наказание до една трета от предвидено¬то в закона.
2. Вторият подход се изра¬зява в предвиждане на намалена отговорност за приготовление към престъпления, изрично посочени в Общата част на закона.
3. възможно е да се въздигнат в престъпления случаи на приготовление само към определени престъпления, изрично посоче¬ни в Особената част на НК - чл. 17, ал. 2 НК предвижда, че „приго¬товлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи" - например приготовле¬нието към измяна или терористично действие, към убийство, грабеж, към подправка на парични знаци, към геноцид и други.
4. Накрая трябва да се отбележи, че поведението, в което се е из¬разило приготовлението, може да цели създаване на условия за извърш¬ване на даден вид престъпление, но същевременно да осъществява и признаците на друго престъпление. Например приготовлението към убийство може да се изрази в противозаконно придобиване на огнестрелно оръжие, което е общоопасно престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В такъв случай деецът ще осъществи идеална съвкупност от при¬готовление и съответното друго престъпление, за което ще му се на¬ложат наказания по правилата на чл. 23 — 25 НК.

V. САМОВОЛЕН (ДОБРОВОЛЕН) ОТКАЗ ОТ ПРИГОТОВЛЕНИЕ
1. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 НК предвижда деецът да не се на¬казва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъпле¬нието, за чието осъществяване вече е създал някакви условия.
2. Самоволен отказ има само когато промяната в намеренията на субекта е станала по „собствена подбуда". Тя ще е налице, когато дее¬цът е имал обективната възможност да пристъпи към извършване на престъплението, субективно той е съзнавал, че може и да го извърши и въпреки това не го е извършил.
3. Както беше посочено, приготовлението може да бъде дадено в идеална съвкупност с друго престъпление. При самоволен отказ деецът обаче не може да се откаже и от последното, защото то ще е вече до¬вършено. Чл. 19 НК. “В случаите на чл.17, ал.3 и чл.18, ал.3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.”

§ 3. ОПИТ
I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОПИТА
Чл. 18, ал. 1 НК „Опитът е за¬почнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълни¬телното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление."

II. ОБЕКТИВНА СТРАНА НА ОПИТА
1. Изпълнението на престъплението започва от момента, в който деецът се насочи пряко и непосредствено към неговото осъществяване. Въпросът за определяне началото на изпълнението е фактически и се решава на основата на няколко възможни критерия.
а. Кога започва изпълнението на престъплението ще зависи преди всичко от конкретния замисъл на дееца.
- Най-лесно началото на изпълнението се установява при прес¬тъпленията, които се осъществяват само чрез действие. Така например при грабежа по чл. 198, ал. 1 НК то ще започне от момента, в който престъпникът се насочи към жертвата с намерение да упражни принуда и да отнеме предмета на посегателството или пък при джебчийска кражба — когато посегне към джоба или чантата на пострадалия.
- Когато престъплението се осъществява чрез бездействие, на¬чалото на изпълнението ще е налице в момента, когато субектът не из¬вършва дължимото действие. Например ако умишлен палеж е предиз¬викан чрез оставяне на електрическата инсталация неизключена, нача¬лото на изпълнението ще започне от момента, в който за дееца възник¬ва задължението да я изключи и той не върши това.
- Не са малко и резултатните престъпления, чиито изпълнителни деяния са очертани чрез тяхната годност да причинят престъпните по¬следици. Те могат да се осъществят както чрез действие, така и чрез бездействие.
б. Понякога е трудно да се определи началото единствено въз ос¬нова на замисленото от извършителя, затова в прак¬тиката са възприети и допълнителни критерии.
- когато се осъществяват елементи от изпълнителното деяние. Примерно не може да има съмнение относно започналото изпълнение на кражбата, когато субектът е бръкнал с ръка в"джоба на жертвата.
- когато деянието клони към довършен опит. Така например несъмнено ще е налице опит към грабеж, когато деецът е насочил оръжието си към пострадалия и му се заканва, че ако не предаде парите си, ще бъде лишен от живот.
2. Независимо от довършеността на изпълнителното деяние, за да е налице само опит към престъпление, е необходимо да не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици.
а. От това, че законът изрично говори за предвидени последици следва, че опит по нашето право може да има само към резултатните престъпления или към тези от формалните престъпления, при които първият акт предизвиква междинни съставомерни последици (например при задържане на заложник, при съставяне на неистински частен доку¬мент с намерение да се ползва и някои други).
б. Но съществуват и престъпления, към които опитът не е възмо¬жен.
- Преди всичко от тази категория са престъпленията на просто извършване, за които законът не предвижда междинни последици, ка¬то например противозаконното държане на огнестрелно оръжие или на наркотични вещества.
- трябва да се споменат и посегателствата, при които практически не е възможно да се отграничи началото на из¬пълнението от довършването на престъплението, като например обида¬та чрез думи, изречени в присъствието на пострадалия.
в. И именно по отсъствието на съставомерните последици отграничаваме опита като застрашаващ стадий на умишлена престъпна дейност от довършеното престъпление.

III. СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ОПИТА
Чл. 18, ал. 1 НК използва израза „исканите от дееца последици" - искането е волевият момент на прекия умисъл и следователно, от субективна страна, опитът е престъпна дейност, осъ¬ществявана само с пряк умисъл. Съдържанието на умисъла при опит не се различава от това при довършеното престъпление и ще зависи от съответния вид — например умисъл за убийство, за блудство, за кражба, за подкуп и т.н.

IV. ВИДОВЕ ОПИТ
1. Недовършен опит. Според легалното определение недовършеният опит е очертан от обективна страна като „започнатото изпълнение на умишлено престъп¬ление, при което изпълнителното деяние не е довършено". Докато изпълнителното деяние е в процес на осъществяване, все още не се е формирала причината, която ще предизвика настъпването на общественоопасните последици, защото деецът не е извършил всич¬ко, което обективно е необходимо за тяхното настъпване. При това положение престъпният резултат не може да настъпи, преди довършва¬не на деянието. Тази обективна особеност на недовършения опит именно го отличава от довършения.
2. Довършен опит. При довършен опит изпълнителното деяние е довършено, но въп¬реки това не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици на престъплението. Такава хипотеза може да се получи само в случаите, когато дея¬нието поставя началото на обективен причинен процес, след завършва-нето на който престъпният резултат настъпва. Тази особеност обяснява защо при някои престъпления не е въз-можно да има довършен опит. Касае се за такива прояви, при които общественоопасните последици настъпват веднага след довършване на изпълнителното деяние, като например отнемането на вещта при кражба, нарушаване половата неприкосновеност при изнасилване, незаконно преминаване на границата и други. При тях е възможен са¬мо недовършен опит. В случаите на довършен опит деецът е осъществил това, което обикновено е необходимо, за да причини резултата, но поради различни причини престъплението е останало недовършено. Така например при опит за убийство смъртта може да не настъпи, защото деецът не се е прицелил правилно в по¬страдалия, оръжието е засякло, жертвата е потърсила медицинска по¬мощ, трети лица са закарали умиращия в болницата, където той е спа¬сен, самият деец е предизвикал медицинската намеса, довела до спасява¬не на пострадалия и други подобни.
3. Годен и негоден опит
а. Годен опит е този, който е насочен срещу реално съществуващ непосредствен обект, чието изпълнителното деяние е от естество да увреди обекта и използваните средства или начини са такива, че с тях е възможно да се причини съставомерния резултат за съответното престъпление.
б. Абсолютно негодният опит не е наказуем, защото в действител¬ност той не застрашава никакви обществени отношения. Така ще е преди всичко когато деянието е насочено срещу несъ¬ществуващ непосредствен обект, например ако вещта, която деецът е решил да открадне, вече е погинала. Абсолютно негоден е и опитът, когато изпълнителното деяние не е от естество да увреди обекта, примерно ако деецът реши да открадне вещта чрез магия. Накрая възможно е и използваните средства или начини да са та¬кива, че с тях не може да се причини престъпният резултат.
в. Относително негодният опит обаче е наказуем, защото в дейст¬вителност непосредственият обект е застрашен в някаква степен. В те¬зи случаи опитът не е успял по различни обективни причини: временно отсъствие на обекта от местопрестъплението, неправилно осъщест¬вено изпълнително деяние или конкретни недостатъци на иначе годни средства. Например при опит за убийство смъртта може да не е на¬стъпила, защото жертвата случайно е излязла от помещението, защото деецът не се е прицелил правилно или поради засечка на оръжието.

V. НАКАЗУЕМОСТ НА ОПИТА
1. За разлика от приготовлението, опитът винаги застрашава не¬посредствения обект в такава степен, която оправдава използването на наказателната репресия срещу извършителя. Ето защо нашият НК предвижда, че опитът винаги е наказуемо престъпно поведение. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК при този стадий на умишлена прес¬тъпна дейност деецът се наказва с наказанието, предвидено за довърше¬ното престъпление.
2. Същевременно опитът само застрашава непосредствения обект на посегателството, но без да го уврежда окончателно. Затова при определяне на наказанието съдът трябва да вземе предвид сте¬пента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
3. в чл. 58, б. „а" НК във връзка с чл. 55 е предвидена възможност за опреде¬ляне на наказание под най-ниския предел на това, което е предвидено за довършеното престъпление или за замяна на предвиденото наказание за довършено престъпление с по-леко по вид наказание.

VI. САМОВОЛЕН ОТКАЗ ОТ ОПИТ
Чл.18.(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или
б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.
1. Преди всичко разлика има в обективната страна при отказ от довършен или недовършен опит.
а. За недовършения опит е характерно, че деецът не е довършил изпълнителното деяние и той се отказва да го довърши по собствена подбуда (чл. 18, ал. 3, б. „а" НК). Това е достатъчно, за да не настъ¬пят престъпните последици, защото няма да се формира причината за тяхното настъпване.
б. Различно е положението при довършен опит, когато изпълни¬телното деяние е довършено и следователно може да се е формирала причина за настъпване на общественоопасните последици. Поради то¬ва законът предвижда деецът реално да е предотвратил престъпните последици от деянието. Трябва да се има предвид също така, че не може да става дума за доброволен отказ от опит, когато деецът само е направил всичко зави¬сещо от него за предотвратяване на престъпните последици, но въпреки това те са настъпили. В тези случаи престъплението ще е довършено, а отказ от него е невъзможен.
2. От субективна страна самоволният отказ от опит трябва да е станал по собствена подбуда на дееца.
а. При недовършен опит собствена подбуда е налице, когато дее¬цът е имал обективната възможност да довърши изпълнителното дея¬ние, субективно той е съзнавал тази възможност и въпреки това не го е довършил.
б. Съдържанието на собствената подбуда при довършен опит пък се изразява в това, че деецът е имал обективната възможност да оста¬ви последиците да настъпят след довършване на деянието, субективно е съзнавал, че ако не направи нищо, те ще настъпят и въпреки това е предотвратил настъпването на престъпния резултат.
в. В съдебната практика се изтъква, че не може да има собствена подбуда, а от тук и самоволен отказ от опит, когато са се проявили обективни пречки за довършване на престъплението или когато деецът е приел, че последното е невъзможно, както и когато промяната в на¬мерението му се дължи на конкретни външни въздействия като напри¬мер страх от разкриване.
3. Накрая трябва да се отбележи, че осъщественото при опит мо¬же да е довело до увреждане на известни обществени отношения, ко¬гато това по необходимост произтича от естеството на нещата. В слу¬чай на самоволен отказ от довършване на престъплението това отрица¬телно засягане остава и ако осъщественото съдържа признаците на друго престъпление, деецът ще отговаря за него, а ще бъде освободен само от отговорността за опита (чл. 19 НК). Така например преодоля¬ването на преградата при взломна кражба може да е довело до нейното унищожаване или повреждане и тогава деецът ще отговаря за това, а самоволният отказ от опита за кражба ще го освободи от отговорност само за последния.

§ 4. ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРИГОТОВЛЕНИЕ, ОПИТ И ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Трите стадия на умишлена престъпна дейност се намират в отношение на поглъщане, защото обществената опасност на всеки следващ съдържа тази на предшестващия. Ето защо при осъ¬ществено наказуемо приготовление то ще бъде погълнато от послед¬валият го опит и деецът ще отговаря само за опит. Когато е осъществен довършен опит, той поглъща недовършения. А довършеното престъп¬ление поглъща приготовлението и опита и деецът ще отговаря само за довършеното престъпление.