8. Право и справедливост

В правото се отразяват два типа явления:
а) обществените отношения, които трябва да бъдат регламентирани от правото. Изучаването на взаимодействието между правото и обществените отношения спада към предмета на Общата теория на правото (ОТП).
б) ценностни оценъчни явления (като морал, справедливост, свобода, принуда, воля, интерес и пр.), определящи метаюиридическите качества на правото. Това са качества, обусловени от неправните явления (явления, съществуващи независимо от правото). От начина на отразяването им в правото зависят неговите качества. ФП изучава именно това взаимодействие между правото и тези ценностни оценъчни явления, както и породените от това взаимодействие метаюридически качества на правото.

Така например, справедливостта е мяра за разпределителните отношения и в отношенията на възмездие. Това означава, че всяка правна норма (всеки закон) може да бъде оценявано от гл. т. на справедливостта (това се отнася и за актовете по реализиране на правото). Всичко това се отнася и до оценъчните явления – интерес, цел, нравственост, свобода и т.н., това показва, че ФП е оценъчна наука. Тя дава критериите за оценка на метаюридическите качества на правото. От тази гледна точка тя е критика на правото.

ФП разкрива причините за съществуването на метаюридическите качества на правото. Ето защо тя е каузална наука. ФП е наука за “основанията на правото”. В този смисъл тя е наука за легитимността на правото. Легитимността на правото е обусловено от това, доколко отговаря на философско-правните категории. Нелегитимно е несправедливото право. По този начин ФП отговаря на въпроса – какво трябва да бъде правото. С това е свързано и приложното й значение.

ФП дава прагматичните познания за правотворчеството във формата на извънправните критерии за правото. В правотворческия процес законодателят трябва да се съобрази с всички оценъчни явления, които то отразява в правото.