8. Демокрация на класическия либерализъм.

Съществуващите съвременни държавни системи водят началото си от формите на управление, възникнали в края на XVIII и началото на XIX в. Идейното течение на либерализмът стартира под лозунга за “предпазване на личността от терора на държавата” (права на личността).

Либерализмът за първи път в историята на социалната мисъл отделя индивида от обществото и държавата. Няма еднакви интереси между общество – държава – личност. Личността има свой, индивидуален, душевен мир.

Той разграничава две основни сфери:
1. Държавата като най-важна институция на политическата система;
2. Гражданско общество – това са неформалните сдружения, които са извън всякакви държавни политически структури. Либералните идеи предлагат ограничаване конституционно и институционно сферата на действие и пълномощията на държавата.

Родина на либерализма е “Стара” Англия. Когато в континентална Европа господства абсолютизмът, в Англия успяват да направят първата крачка и ограничават властта на монарха (1215 г. - Великата Харта на Свободата). Посоката е, да се защитят правата на английските аристократи от произвола на краля. След два и половина века се осъществяват следващите решителни стъпки. През XIV век в Англия вече има парламент. Това е първото по-сериозно и резултатно посегателство върху абсолютната власт на монарха. Идеите и практиката на либерализма дълго време не съвпадат с представата за демокрация, изградена в Древна Елада.
Идеолозите на ранния либерализъм – Джон Лос, Жан Жак Русо, Макиавели насочват вниманието и усилията си към интересите на обществените съсловия (главно аристокрацията). Механизмът защитава правата на индивида – главно естествените човешки права (правото на живот и имот).

Няколко признака, изведени в теорията на либерализма:
1. Отъждествяване на народа като субект на властта със съсловието на собствениците-мъже.
2. Личността е първичен и главен източник на властта. Приоритет на правата на личността над законите на държавата.
3. Респект към парламентаризма. Подкрепа на представителната форма на политическата власт.
4. Ограничаване сферата на действие на държавата. Тя трябва да се занимава с охрана на обществения ред. Да гарантира безопасността и защитава правата на гражданите. Тук именно се съдържа идеята: държава = нощен пазач.
5. Разделение на властите – създаване на предпоставки и механизми за ефективен контрол на гражданите над държавата. Предотвратяване възможността за злоупотреба с властта.
6. Ограничаване властта на мнозинството спрямо малцинството. Да бъдат гарантирано защитени.

Недостатъци на либералната доктрина:
1. Социална ограниченост на правата и свободите в идеите на класическия либерализъм;
2. Формулираните държавни принципи трудно си пробиват път към социално-икономическата сфера. Практически изхвърля много хора, представители на низшите социални слоеве, което води до много дълбока социално-икономическа диференциация.
3.Стремежът към цялостното оттегляне на държавата от управлението на икономическия живот.
4. Отхвърляне идеята за регулираща роля на държавата, особено в социалната сфера.
5. Прекалено ценностен индивидуализъм (интересите на личността преди всичко). По този начин се елиминира естественото колективно начало – стремежа на човека да се реализира в рамките на групата и обществото.

Независимо от посочените недостатъци, класическия либерализъм предлага непреходни идеи, голяма част от които са залегнали в политическия модел на съвременните държавни системи.