85. Обявяване на длъжника в несъстоятелност.Предпоставки.Съдържание на решението.Действие.

Основен принцип на частното право е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.Несъстоятелността може да се определи така: съдебно производство на универсално принудително изпълнение за едновременно и съразмерно удовлетворение на кредиторите на длъжника, който не е в състояние да изплаща своите парични задължения. Длъжникът е неплатежоспособен,когато не е в състояние да изпълни свое парично задължение,което е изискуемо,безусловно и ликвидно,произтича от търговска сделка или има публичноправен х-ри е свързано с търговската дейност на длъжника.Задължението трябва да е:1.Парично
2.Изискуемо,т.е. да е настъпил неговият падеж3.Безусловно-то е такова,когато не е уговорено условие, уговоре-ното отлагателно условие е настъпило или прекратително условие не е настъпило4.Ликвидно,т.е. да е безспорно установено по основание и размер5.Произтича от търговска сделка или да е публичноправно. Длъжникът не е в състояние да изпълни свое задължение, поради липса на парични средства в брой и по негови банкови сметки. Свръхзадълженост- Капиталовото ТД е свръхзадължено,когато неговото имущество не е достатъчно,за да покрие паричните му задължения. Обикновено длъжникът е едновременно неплатежоспособен и свръхзадължен.Компетентен да приеме обявителното решение е окръжният съд по седалището на длъжника.Той е съдът по несъстоя-телността.
Несъстоятелността е способ на универсално принудително изпълнение: кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника.За да се обяви едно лице за несъстоятелно то трябва да се установи, че е неплатежоспособно. А то е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изплати изискуемите и безспорни задължения по търговската сделка. За неплатежоспособен се смята само този длъжник, който е спрял плащанията поради обективна невъзможност. Самото задължение трябва да има паричен характер. Освен това то трябва да произтича от търговска сделка. Състоянието на неплатежоспособност трябва да се установи пред съда, който обявява длъжника за неплатежоспособен.Несъстоятелността е съдебно производство, т.е. процедура, която се провежда при непосредствено участие и контрол на съда. Тя е изпълнителен процес и правните норми, които я уреждат, спадат към материалните правни норми, които уреждат отношенията между длъжника и неговите кредитори, между длъжника и трети лица, последиците на обявената несъстоятелност.
Съществуват няколко причини едно лице да изпадне в несъстоятелност, извън случаите на престъпна дейност, която води до несъстоятелност. Честа причина е липсата у търговците на необходимите икономически познания за пазара, за цените, за платежоспособното търсене и други. Друга причина, която води до несъстоятелност, е високата себестойност на продукцията или услугите, когато в тях значително място заемат работната заплата, суровините, които са вносни и са подложени на чести конюнктурни колебания и др.Цел на несъстоятелността е справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Решението на съдът трябва да се впише в търговския регистър и да се обнародва в ДВ. Към наименованието на предприятието ще се добави “в несъстоятелност”. Когато започне производството по несъстоятелност, то се решава по установения от закона ред, който не може да бъде изменен по волята на страните. Съдът определя възнаграждението на синдиката, който отговаря пред него. Обявителното решение обявява неплатежоспособността на длъжника,определя началната й дата и открива производство по несъстоя-телност.С това решение се назначава временен синдик,допускат се обезпечителни мерки и се определя датата на първото събрание на кредиторите,което трябва да се проведе до 1 месец от постановяване на решението.