7. Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.

1. Финансови актове. Обща характеристика.
Финансовата дейност се осъществява чрез нормативни актове, финансови планове и индивидуални финансови актове. Индивидуалните финансови актове се издават във всички сфери на финансовата система. На практика финансовата дейност не може да се осъществява само и единствено на базата на нормативни актове, ако не бъдат издадени н съответните индивидуални финансови актове.
Индивидуален финансов акт - той индивидуализира, прави ликвидно и изискуемо, посочва размера, падежа, адресата, правното основание. Тези актове освен финансови, са и индивидуални административни актове. Като такива трябва да отговарят на изискванията на чл. 2 от ЗАП. Във финансовото право няма аналогична правна разпоредба. По отношение на законосъобразността се прилага чл. 41 от ЗАП, а в данъчното право – ЗАНН.
Индивидуален финансов акт - терминът се употребява като родово понятие. То е само доктринално.
Между всеки закон и субекта, към който е насочен има посредник, който да изясни н конкретизира закона. Това са органите на изпълнителната власт, които правят закона изпълняем, чрез актовете, които издават. Освен това се създават нови и задължителни правила за поведение, които доразвиват закона.
Нормативни актове са тези актове, с които се създават правни норми. Влизат в сила в 3-дневен срок след тяхното обнародване. Действат на територията на цялата страна, спрямо неограничен кръг от субекти, има повторяемост на изпълнението. По тази причина нормативните актове не се изпълняват, а се прилагат. Има специален ред за прекратяване на действието им.
Индивидуалният административен акт е акт, който насочва нормите към субекта, действа само по отношение на лицата, които са неин адресат, не се говори за териториален обхват, действието им се прекратява с изпълнението на задълженията. Има еднократност на изпълнението.

2. Белези на индивидуалните финансови актове:
1) израз са на волеизявлението на държавния финансов орган, от който се пораждат права и задължения. Има разлика между материално-техническите действия, следващи волеизявлението и самото волеизявление;
2) дали волеизявлението е на държавен орган с обща или със специализирана компетентност;
3) формата, т.е. начина на изразяване на волеизявлението има двояко значение - по отношение на валидността на акта и във връзка с доказването на юридическия факт. Всички индивидуални финансови актове са в писмена форма и по установени образци. Изключение е само отказа за мзаване (спазване??) на индивидуални финансови актове, когато е налице мълчалив отказ;
4) това е властнически акт. Издаден е едностранно, без да има съгласуване на волите между автор и адресат (дори често против волята му). Издаването може да стане по повод на молба (сезираща воля). По често това става на базата на подадена от лицето декларация, като е налице деклариране на факти, неизгодни за лицето. От юридическа гледна точка декларацията е извънсъдебно признание и няма обвързваща сила за държавните органи. Ако желаят, те могат да извършат проверка;
5) индивидуални финансови актове се издават въз основа (трябва да съответства на принципите) и в приложение / изпълнение (трябва да е в синхрон) на закона. Издаването на актове трябва да с предвидено в закона. Индивидуалните финансови актове не са нормативни актове, не са правораздавателни. Финансовата администрация има права и задължения да издава индивидуални финансови актове. Всички индивидуални финансови актове, израз на обвързана компетентност подлежат на обжалване, а тези, които са израз на оперативна самостоятелност не подлежат;
6) индивидуалните финансови актове решават въпроси, свързани с практическата финансова дейност на държавата;
7) индивидуалните финансови актове в огромното си мнозинство са актове с декларативно действие. Изискуемост - когато задължението на едно правно задължено лице стане изнскуемо, тогава органа може да търси изпълнението. От този момент, от който адресатът на задължението не разполага повече с възможност да определи сам момента на изпълнение. В правото задълженото лице има два варианта само да избере, кога да плати: когато в нормативния акт е предвиден срок за доброволно изпълнение на задължението и когато административния или финансовия акт не е станал окончателен.
8) индивидуалните финансови актове са скрепени с държавната принуда.

3. Разлика между индивидуален финансов акт и индивидуален административен акт - 4 основни пункта:
1) по отношение на повода за тяхното издаване. Индивидуалният административен акт най-често се издава по молба, а финансовият - служебно (понякога по декларация);
2) по отношение на характера на акта - повечето индивидуални финансови актове са с декларативен характер. Институт на данъчен (финансов) автоматизъм - актът може да не се издаде, но този правен институт се гарантира събирането вземанията на държавата в срок и с икономия на средства;
3) по отношение на обжалването. Има два аспекта:
♦ във връзка с реда на обжалване: при индивидуалните административни актове се прилага 3АП, а за една категория индивидуални финансови актове – ЗАП, а за друга - Данъчно-процесуалния кодекс. Данъчен акт трябва първо да се обжалва по административен ред и чак тогава по съдебен ред. При обжалване на индивидуални финансови актове по съдебен ред контролът все още е по законосъобразност, с решението на съда може да се отмени акта на основата на друг порок, който не е посочен в жалбата;
♦ вън връзка с празния режим на жалбата - в административното право тя спира изпълнението, при индивидуалните финансови актове не спира изпълнението. Принцип във финансовото право е - първо плащаш, после обжалваш;
4) по отношение на изпълнението - финансовият процес е по-близо до гражданския, отколкото до административния процес. Прилага се Данъчния процесуален кодекс и ГПК, понякога ЗАП.

4. Видове индивидуални финансови актове: 6 класификации:
1) в зависимост от това, дали признават права или налага задължения - облагоприятстващи и утежняващи. Облагоприятстващите влизат в сила в момента на издаването си, а утежняващите в по-късен момент и не пораждат задължения, ако адресатът не бъде уведомен, което се удостоверява с подпис. Задълженията може да са в три посоки:
♦ да се направи нещо;
♦ да на се направи нещо;
♦ нещо да се даде.
2) с оглед на това, дали с актът тепърва възникват права или се увеличават, или той признава вече съществуващи права и задължения, се делят на декларативни и конститутивни;
3) в зависимост от това, дали актът възлага задължения от личен характер, или не - акт,който всеки може да изпълни е интуитоперсонен;
4) по отношение на това, кой орган ги издава;
5) общи ненормативни актове - неопределен, но определяем кръг от субекти и еднократност на изпълнението;
6) с оглед на това, дали е израз на оперативна самостоятелност, или на обвързана компетентност.

Изисквания за законосъобразност на индивидуалните финансови актове:
- да са издадени от компетентния орган;
- да е съобразен и да съответства на закона,
- да е в съответствие с целта на закона;
- да е спазено производството по издаването;
- да е спазена нормативно-установената форма.