7. Потребности, блага и полезност. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата пределна полезност. Кардинална теория за полезността. Ординална теория - криви на безразличие, бюджетни ограничения.

1) Кардинална теория за полезността - обща и пределна полезност
Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението.

Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезности, колкото са и неговите потребители.

Търсенето на едно благо, както и неговата полезност е единство от качествена и количествена определеност. Привържениците на кардиналния подход да изразяват полезността чрез количествени измерители. За измерване на полезността на благата е необходимо наличието на следните условия:
- да разглеждаме и оценяваме дадено благо самостоятелно и изолирано от другите;
- да приемем, че благата в процеса на потреблението са делими на части, каквито са преобладаващите потребителски блага.
Оценката за полезността на благата се извършва в процеса на тяхното потребление.

Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Иначе казано, полезността на благата е двуизмерна: от една страна е прираст, добавъчна полезност (добавъчна, маржинална) и от друга страна е общ резултат в процеса на потребление (обща, съвкупна). > Докато прирастът в пределната полезност намалява, то общата полезност расте.

Единицата за измерване на полезността се нарична утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от потребяваното благо. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност и се свързва с името на Госен.

>> Първи закон на Госен
С увеличаване на задоволеността на потребителя намалява пределната полезност. Общата и пределната полезност за разнопосочни, защото общата полезност измерва натрупаната полза с потреблението на всяка следваща част, а пределната полезност измерва намаляващия прираст в ползата.

Механизмът на ценообразуването следва логиката на пределната полезност. Съответно ако полезността на едно благо е ниска, то и цената му ще бъде такава, и обратното, независимо от неговата обща полезност. Съответно при MU>P се увеличава консумацията на благото; ако MU

> Правилото за максимизирането на полезността е закон за равните пределни полезности. Той се извежда от съотношението между пределната полезност и цената на една двойка стоки. Максималното задоволяване на потребностите е налице, когато при определен паричен доход пределните полезности на разполагаемите блага се изравнят.

>> Втори закон на Госен
Потребителят максимизира полезността, когато пределната полезност на потребяваните блага се изравнява.

2) Ординален подход - потребителско поведение при предполагаемо отсъствие на измеримост на полезността
При ординалния подход основният въпрос е разкриването на потребителските предпочитания. т.е. потребителят трябва само да определи дали дадена комбинация от блага е с по-голяма полезност от друга, като тук не се мерят количествените предпочитания. При този подход се включват три последователни момента:
- разглеждане на процеса на изявяване на индивидуалните предпочитания;
- отчита се това, че потребителите разполагат с ограничени доходи;
- представя се едновременното действие на горните два момента, като се разкрива кой потребителски избор осигурява максимално удовлетворяване на изискванията на потребителя.

>> Пределна норма на заместване
Отношението между количествата, от които потребителят се отказва към количествата, които придобива. Тя има свойството да намалява.

>> Бюджетни ограничения
Зависимостта между избора на потребителите и величината на разполагаемия доход се представя чрез т.н. линия на бюджетните ограничения, която представлява права, очертаваща полето на възможните и невъзможните за потребителя покупки на блага и тяхното потребление при дадени доходи и цени на стоките.

>> Максимизация на предпочитанията на потребителя при дадени бюджетни ограничения
Потребителят би направил максимално изгоден избор, ако се ръководи едновременно от потребителските си предпочитания и от бюджетните ограничения, т.е. най-рационалният избор, при който ръководейки се от зададените ограничения, той си осигурява максимална удовлетвореност на потребностите.

>> Изменение на доходите
С увеличението на доходите при условие, че останалите показателите не се променят, бюджетната линия се измества навън и при намаление - съответно се измества навътре. Новите бюджетни линии обаче си остават успоредни на предишната. Типично за потребителите е с увеичаването на техния доход, те да увеличават потреблението на благата. Кривата, която съединява точките на максимизация на ползата при различните равнища на доходи се нарича крива доход-потребление.
Кривата доход-потребление отразява еволюцията на потребителския избор при различни предполагаеми доходи, а благата, които изразяват такъв модел на поведение се наричат нормални блага. Възможни са обаче други два случая: когато при увеличаване на доходите потреблението на благото Х спада или когато спада потреблението на благото У - в тези случаи благата се превръщат в малоценни блага.

>> Изменение на цените на потребяваните стоки
То се проявява в няколко направления: 1) при промяна на общото ценово равнище и запазване на относителните цени на стоките - намаляване: дефлационен процес - увеличава се покупателната възможност на потребителите, увеличаване: инфлационен процес, намалява покупателната възможност на потребителите; 2) при промяна в относителните цени на стоките са възможни два варианта: >> цената на стоката У е неизменна, а промяната е в стоката Х и >> цената на Х остава същата и се променя тази на У; 3) при едновременна промяна в цените и на двете стоки; 4) едновременно изменение на цените и доходите, но ако промените са еквивалентни - в една посока и с едно темпо, линията на бюджетните ограничения не се променя.

Ключът за измерване на ефекта на заместване - резултатът от изменението на относителните цени на двете стоки е прекарването на една хипотетична линия на бюджетно ограничение, която е допирателна до изходната крива на безразличие и успоредна на бюджетната линия. Ефектът на дохода е разстоянието на промяна в търсената стока след промяната на дохода.

4) Потребителски излишък
Цените на стоките се определят от тяхната пределна полезност или по-точно то полезността на предходните единици закупена стока. Тя е по-голяма, което означава, че потребителят е ползвал блага с по-висока полезност в сравнение с цената, която е заплатил за пределната полезност. Получената разлика е излишък, който потребителят е реализирал - потребителски излишък. Той е една незаплатена полезност, която може да се отнася както за индивидуалния потребител, така и за цялата маса потребители.

Потребителският излишък е една условна изгода с теоритично значение, без да може да се измери на практика. Той е разлика между нещо, което реално съществува (пазарните цени) и нещо, което абстрактно (полезността на благата).

Разликата между цената, по която производителят продава своята продукция и разходите за производството й се нарича излишък на производителя. Той и излишъкът на потребителя са изгодата на обществото от производството и размяната.