7. Познавателно съдържание на правото

1. Същност на познавателното съдържание на правото (правна гносеология).

Правото притежава редица характеристики, сред които е и тази, че то е съзнателно отражение на обективната действителност.

Правото е съзнателно отражение преди всичко на:
а) обществено-икономическите потребности и интереси, при които то е създадено и действа;
б) намеренията на държавата и обществото за по-нататъшно развитие на на обществените отношения.

Характеристиката на правото като съзнателно отражение е особено отчетливо видна при и чрез правните норми като основен елемент на норменото битие на правото.

Но познавателното съдържание на правото е налице при всички юридически актове (нормативни, правоприложни, реализационни и тълкувателни).

Характеристиката на правото като съзнателно отражение на обективната действителност в литературата най-често се назовава с категорията “познавателно съдържание на правото” (ПСП).

Познавателното съдържание на правото е основата, върху която се разкриват качествата му, обусловени от отразяваните ценностни оценъчни явления. То съществува наред с неговото формално – юридическо и волево съдържание.

ПСП е един от изразите на теорията на отражението. В правото се отразяват съответни обществени отношения и явления. Това дава възможност по обратния път, чрез анализ на правните норми да се установят характеристиките на съществуващите независимо от правото обществени отношения и явления. В крайна сметка от правото могат да се правят заключения за самите обществени отношения и явления, които са отразени в него. От отражението в правото може да се съди за същността и съдържанието на отразеното в него. В това се изразява преди всичко познавателното съдържание на правото.

Тъй като в правото се отразяват два типа фактически съществуващи явления, то различна е и ролята им в ПСП:
а) Първият тип явления нямат оценъчен характер, поради което те не служат като критерии за качествата на правото. Такива са обществените отношения, които се отразяват в правото за да бъдат регламентирани. Оттук произтича тяхното пасивно състояние в познавателното съдържание на правото;
б) Вторият тип явления, които се отразяват в правото, имат оценъчен характер, който обуславя специфичната им функция в ПСП. Начинът на отразяване на тези явления в правото се превръща в критерии за неговите качества. Без теорията за отражението в общност и без теорията за ПСП не може да се разкрие механизмът на формиране на качествата на правото от оценъчните явления, които се отразяват в него.

Ето защо теорията за ПСП има важна методологична роля. Тя е основата, върху която разкриваме степента, в която съответната правна система притежава необходимите метаюридически качества, като равна мяра на свобода, справедливост и т. н.

Освен това ПСП служи за установяване на начина, по който следва да се регулират обществените отношения и явления, нямащи оценъчен характер. В това се състои и обуславящата роля на ПСП спрямо неговото формално-юридическо и волево съдържание. ПСП е критерий за неговото формално-юридическо и волево съдържание.

2. Място на познавателното съдържание на правото сред останалите компоненти на съдържание на правото и правните норми.

Правото въобще (и правните норми в частност) имат съдържание, което се състои от следните елементи (компоненти):
а) интелектуален (познавателен, доколкото правото е съзнателно отражение на обективната действителност);
б) оценъчен (правото съдържа преценка и оценка на поведението на правните субекти) – правната норма е мисъл-съждение в езикова форма, в утвърждаваща, отрицаващо или повеляващо изречение. Утвърждаващите изречения са преобладаващата форма на правните норми.
в) волеви (правото изразява волята на държавата и на правните субекти относно предписанията за тяхното поведение).

От гл. т. и с оглед на своето познавателно съдържание правните норми могат да се дефинират като волево и мисловно отражение на определени обществени отношения през призмата на държавния интерес.

3. Теории за познавателното съдържание на правото.

Основните становища за познавателното съдържание на правото са:
а) то може и следва да отразява обективната действителност. Това е преобладаващото становище;
б) то е независимо от обективната действителност. Правото е независимо и неутрално от явленията извън него. Склонни към това становище са учените, които споделят идеалистични и солипстични философски възгледи. Правните норми се разглеждат формално-логически, като не се интересуваме от това дали са правилни или истинни. Правните норми следвало да отразяват само правните възгледи. Не можем да съдим за един човек или за едно общество по това, което те мислят за себе си. Правните норми не зависят от обективните закони. Правната наука следва само да се систематизира и да приведе в едно логическо единство понятията, идеите, мислите и възгледите, изразени в нормите на действащото право.

4. Историческо развитие на познавателното съдържание на правното.

Тенденцията в развитието на ПСП е да се отразяват все по-широк кръг обществено-икономически явления, оказващи влияние върху формирането и развитието на правото. От тази гл. т. особено важно е да се подчертае, че правото трябва да отразява съществуването на т. нар. естествени и неотменими права на човека.

5. Характерни черти на познавателното съдържание на правото.

Характеристиката на познавателното съдържание на правото включва това, че то:
а) е отражение на обективната действителност. Чрез неговото опознаване опознаваме и обективната действителност;
б) е отражение на правните идеи, принципи. Чрез юридическите актове, представляващи външната форма на правото, опознаваме самото него, неговите принципи и същност;
в) е отражение на дължимото поведение на правните субекти, определено от самите тях или от държавата. Чрез юридическите актове опознаваме дължимите образци на поведение;

6. Създаване на познавателното съдържание на правото.

Познавателното съдържание на правото се създава при неговото създаване и се опознава при изпълнение чрез правоприлагане или реализация.

7. Значение на познавателното съдържание на правото.

Значението на познавателното съдържание на правото се разкрива в следните насоки:
а) научно-методологическа;
б) практическа – подобряването на познавателното съдържание на правните норми повишава тяхната ефективност.

8. Основни проблеми на познавателното съдържение на правото.

Основните роблеми, свързани с познавателното съдържание на правото са:
а) за съответствието на съдържанието на правото, в т. ч. и познавателното, със тяхната форма, с неговата форма, в т. ч. в източниците на правото;
б) за динамичността на развитие на обществените отношения и на правните идеи от една страна и статизма, инерцията при залагането и актуализацията на това познавателно съдържание при създаването и промяната на правото.