7. Деспотична, тоталитарна и конституционна демокрация.

При теоретичното изясняване на тези типове държави се стъпва на четвъртия признак (подчинение на малцинството на мнозинството). Когато принципа на подчинение се доведе до крайност и стане неограничен и когато се разпространява върху всички страни на обществения живот, демокрацията се изражда в деспотизъм.

Деформацията на демократичната система от пряка към деспотична е очертана най-добре в исторически план, или казано с други думи, в рамките на еволюцията на политическата система в Атинската държава. Тя възниква V в.пр.Хр. Началото се поставя с реформите на Солон, които се свеждат до следното:
1. Освобождаване на плебса от държавни налози с цел ,да се мотивират масите за политическа активност.
2. Правото на гражданите да участват в избора на длъжностните лица и да ги контролират.
Заложените от времето на Солон промени намират развитие при Перикъл. Неговото учение се възприема като епоха. Такъв тип учение Перикъл определя като учение на една малка част от обществото над всички останали, а системата която той изгражда, се определя като демократична, тъй като представлява власт, опираща се на мнозинството. Така Атинската република става пример за функциониране на коликтивистки тип демокрация.

Според либералиста Бенджамин Констан ”това е колектовна свобода, която се състои в колективно, но пряко осъществяване на няколко функции на върховната власт:
1. Обсъждане на обществено място на най-важния въпрос от древността – война или мир;
2. Сключване на съюзи с други държави;
3. Пряко гласуване на законите;
4. Произнасяне на присъди;
5. Контрол над магистратите и произнасяне на присъди при нарушение от тяхна страна.

Наред с тези, очевидно демократични утвърдени в практиката политически принципи, атинската демокрация предлага неприемливи по отношение на отделния гражданин действия на т.нар. мнозинство. Големият проблем е практическото подчиняване на личността на силата и авторитета на обществото, лишаването на отделния гражданин от възможност за волеизлияние и практическо поставяне на всички частни действия под строг контрол. Това е механизмът на безприкословното подчинение на индивидът на полиса.

В атинския полис срещаме неограничена, пълна изява на пряката демокрация. Главна институция е народното събрание (събор на свободните гърци). Именно в него участниците непосредствено вземат решения по всички най-значими въпроси на обществения живот. Властта на народното събрание е неограничена. Тази тоталност на властта постепенно преминава в терор на мнозинството над малцинството. Това е времето след Перикъл, когато демократичната система се деформира и колективната власт се превръща в орган на насилия върху отделната личност. Ежедневни стават разправите на мнозинството срещу отделни граждани, които защитават своите мнения (Сократ). В по-късните исторически епохи обществото рядко се връща към практиката да този деспотизъм.

Много близка е връзката между деспотичната демокрация и тоталитарния тип политическа система. Обща е изходната точка – идеята за безприкословно подчинение на мнозинството над малцинството. Когато тази демократична практика се приложи в краен вариант и се съчетае с пълно подчинение на личността и стремежа към осъществяване на пълен контрол, тогава системата се изражда в тоталитаризъм.

Антипод на тоталитаризма е конституционната демокрация. Тя поставя властта на мнозинството в определени рамки. Чрез основния закон се ограничават правата на мнозинството по отношение на малцинството. Конституцията предоставя определени права на това малцинство. Най-важното е правото на малцинството да се бори за превръщането си в мнозинство.

Извод: Ограничител на властта на мнозинството е принципа на разделение на властите и независимата съдебна система. В рамките на конституционната държава са намерени решения и механизми за поставяне властта на мнозинството под контрол.