73. Влог в публичен склад.Определение.Х-ка.Права и задължения на страните.Складов запис.Части.Прехвърляне.Прекратяване на договора.

Договор за влог в публичен склад –договор, с които влогоприемателя приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и върне на влогодателя или на друго овластено от него лице. Страните по договора са влогодател и влогоприемател. За влогоприемателя има изисквания в специални закони – той трябва да има качество публичен склад, като различните търговци се лицензират, за да извършват такава дейност, от различни органи. В някои случаи тези публични складове са под специален митнически режим – антрепозитни складове (територията на тези складове не се смята за територия на страната). Договорът за публичен склад е двустранен, възмезден и формален договор. Този договор трябва да се впише в складов регистър, който се води от влогоприемателя. Вписването се извършва по ред определен от министъра на правосъдието В повечето случаи това е вид неправилен влог, тъй като трябва да се върнат вещи от същото количество и качество. Обикновено става дума за вещи които се сместват – жито нефт и др. Ако е уговорено договорът за публичен склад е правилен.
Действие на договора:
1.Задължения на влогоприемателя:
1) Да пази стоката с грижата на добрия търговец, като “пазене” означава да се извършват фактически и правни действия;2) Да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взима проби от нея, да предприема мерки за нейното подържане и т.н. 3) Когато в стоката настъпят забележителни изменения, които съставляват опасност за нейното подържане влогоприемателят е длъжен да уведоми лицето, лицето което ще я приеме или ако то не е ясно, влогодателя.
4) Да застрахова стоката на името и за сметка на влогодателя, по застрахователната цена обявена от него.5) Да издаде складов запис по искане на влогодателя.
Складовият запис- той е ЦК на заповед и се състои от 2 части:
1) заложен запис
2) стоков запис. По искане на влогодателя и всеки легитимен получател на стоката влогоприемателят е длъжен да издаде отделен стоков запис за части от стоката срещу първоначалния. Последващите стокови записи трябва да носят датата на първоначалния.
Влогоприемателят може да откаже да издаде стоков запис ако:
1) влогодателят не е платил възнаграждение или разноски;
2) при основателни причини – това е фактически въпрос.
3) Да върне вложената стока.
Какво се връща зависи дали договорът е правилен или неправилен. Ако има фири те се приспадат до договорения или законоустановения размер. Ако е издаден складов запис стоката трябва да се предаде на легитимираното лице – последният по непрекъснатата верига на джира държател.
Складовият запис може да се обезсилва по реда за обезсилване на заповедна ЦК
2.Влогоприемателят има и 1 право – на законен залог върху вложената стока, за удовлетворяване на вземането за възнаграждение. Законният залог има по-преден ред от залога на държателите на заложния запис. Принципът е, че винаги вземането за разноски и възнаграждение има привилегия пред останалите привилегировани вземания.
3. Задължения на влогодателя:1) Да даде сведения, необходими за пазенето на стоката.2) Да заплати възнаграждение – обикновено размерът и начинът на плащане е уговорен в договора.Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.
Прекратяване на договора.
1.Ако договорът е срочен той се прекратява с изтичането на срока.
2. Ако срокът не уговорен – 3 месеца след влагане на стоката.
3. Договорът може да се прекрати и преди срока от влогоприемателя при 3 алтернативни условия:1) ако стоката е застрашена от повреждане;2) ако тя може да повреди други стоки;3) при други важни причини.