70. Джиро.Видове.Действие.Падеж.Отказ за приемане или за плащане на менителницата.Искове.Давност.

Менителницата се прехвърля с джиро. Джирото е основният способ за прехвърляне за това менителничните ефекти са ЦК на заповед. Джирото е специален способ за прехвърляне на ценни книги на заповед.Страните по джирото са джирант(индосант) и джиратар(индосатар) .Джирант е лицето,което прехвърля търг.асигнация.Първи ят джиратар е поемателят (асигнатарят). Джиратар е лицето,което придобива ценната книга.Джиратарят също може да прехвърли асигнацията като ценна книга(да стане джирант).Особености на джирото (разграничение с цесията):
1.Джирото се смята за едностранна сделка, която се извършва от джиранта. 2. За джирото се изисква писмена форма.3. Единственият реквизит на джирото е подписът на джиранта.4. Текстът на джирото може да е свободен, но има задължителни изисквания за съдържанието.5. За да породи действие джирото ЦК трябва да е придобита с реална сделка и джиратаря да е добросъвестен.6. Джирото е акцесорна сделка на менителницата, за да породи действие джирото трябва да има формално валидна менителница. 7. На последния джиратар могат да се противопоставят само възражения по менителницата.
Действие на джирото:
1. Транспортно действие – прехвърля правата по менителницата. Ако джирото е бланково, бланковият джиратар има няколко възможности:
1) Той може да напише името си или името на 3то лице и джирото да стане пълно.
2) Той може да джироса менителницата бланково – без да пише нищо да се подпише.
3) Той може да предаде менителницата на 3то лице. Това е най-бързата и най-важната възможност.
2. Гаранционно действие – всеки джирант е солидарен длъжник за заплащане на сумата по менителницата. Колкото повече е дижросвана менителницата толкова повече длъжници има. Тази последица обаче може да се ограничи по няколко начина:
1) Джирото включва израза “не на заповед”, т. нар. ректаджиро. Това означава, че джирото няма гаранционно действие, а е по-скоро цесия.
2) Джирото включва израза “без отговорност” – това означава, че джиранта не отговаря по менителницата. Джирото има всички други действия по отношение на джиратаря.
3. Легитимационно действие – ако има валидна менителница и непрекъсната верига от джира, последният джиратар се смята за собственик на менителницата и за титуляр на правата по нея. Това има значение в 2 насоки:
1) Ако такъв джиратар джироса менителницата на 3то лице то става собственик.
2) Има значение и за плащането, защото ако при платеца се яви лице, което е кредитор въз основа на веригата от джира, той е легитимиран да получи плащането и платецът не може да проверява действителността на менителницата.
Видове джира:
1.Следпротестно джиро.
2. Заложно джиро.
3. Джиро за събиране (пълномощно джиро).
4. Следпадежно джиро.
Протест. Както има 2 вида предявяване, така има и 2 вида протест: 1) поради неприемане (отказ за приемане) и 2) поради неплащане.
Протестът е официален свидетелстващ документ, издаден от нотариус, доказващ редовното предявяване и отказът да се приеме или плати менителницата. Протестът замества предявяването.Самото създаване на този документ се предхожда от охранително производство с компетентен орган нотариус, като местокомпетентен е нотариусът по мястото на плащане или приемане. Протестът може да стане извън работното място и работното време на нотариуса. Протестът се прави от лицето, което има право да предяви менителницата за приемане или за плащане. За извършването на протеста има преклузивни срокове – ако е поради неприемане в предвидения за приемане, ако е за неплащане в един от 2 та присъствени дни след падежа.Протестното производство е скъпо и затруднява менителничните кредитори. За това законодателят предвижда, че при специална уговорка в менителницата – “без протест” или “без разноски”приносителят се освобождава от необходимостта да извърши протеста, но не и от необходимостта да извърши предявяване за приемане или плащане.
Основна предпоставка за предявяване на обратните искове е неплащането на М от прекия длъжник на посочения в нея падеж.Друга предпоставка за реализа-ция на регресната отговорност е пълният или частичен отказ на платеца да акцеп-тира М, въпреки че неприетата М може да бъде платена доброволно на падежа.Освен при отказ от акцепт обратните искове могат да се предявят преди падежа и в други хипотези:
-когато срещу платеца е открито производство по несъстоятелност,като в този случай е без значение приемането или неприемането на М;
-когато платецът е прекратил плащанията си,от което състояние се прави заключение,че е неплатежоспособен;
-когато индивидуалното принудително изпълнение върху имуществото на платеца е останало без резултат;
-когато срещу издателя на М,приемането на която е отказано,е открито производство по несъстоятелност;
Исковете по М срещу платеца се погасяват с 3-годишна давност от падежа.
Исковете на приносителя срещу джирантите и издателя се погасяват с 1-го-дишна давност от деня на протеста или от падежа ако М е с реквизит “без разноски”.
Исковете на джирантите помежду им и дрещу издателя се погасяват с 6-месечна давност от деня,в който джирантът е платил М или от деня,в който срещу него е предявен иск.Давността се прекъсва само по отношение на лицето,срещу което е извършено съответното действие.Менителничните давностни срокове могат да се съкращават,но не могат да се удължават.