6. Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти.

І. Субекти на финансовото право - кръг от лица, потенциални носители на финансови права и задължения. Субект на финансовите правоотношения е по-тясно понятие. Всеки субект на финансовото правоотношение е и субект на финансовото право, но конкретни права и задължения стоят зад всеки субект на финансовото правоотношение, а не абстрактно, както при "субект па финансовото право”.

ІІ. Възникване на финансовата правосубектност. Изключение е че, в данъчното и финансовото право, носители на права и задължения могат да бъдат формирования, които нямат качеството "юридическо лице" (граждански дружества по Търговския закон и ЗЗД, както и търговски представителства, които нямат право на стопанска дейност на територията на България). В данъчното право това формирование получава самостоятелен данъчен номер и доходите му се облагат. Данъчното право ги приравнява, чрез правна фикция, на юридическо лице и като такива стават носители на права и задължения. Финансовата правосубектност е вторична и по принцип следва някакво гражданско правоотношение. Тук обаче финансовата правосубектност е първична и е възникнала, без да е налице гражданско или търговско правоотношение.
Субекти са:
1. физическите лица - стават субекти на правото от раждането си;
2. финансовите органи - могат да участват във финансово правоотношение от момента, в който придобият качеството държавен орган, т.е. от момента на учредяването си (цялата данъчна администрация е едно юридическо лице). /Когато става дума за държавни органи не може да се говори зa права и задължения, защото те са правна фикция; говори се за компетентност и правомощия/;
3. юридически лица - придобиват правосубектност от деня на регистрацията си, от вписването си в търговския регистър към държавните съдилища. Носители на права и задължения до регистрацията на вече работещо юридическо лице са конкретните физически лица. Държавата е титуляр във всяко правоотношение, а държавният орган е неин представител.

ІІІ. Субектна структура на правоотношението.
По принцип всяко правоотношение се състои от два правни субекта. Затова се говори за двустранна субектна структура. Правоотношението възниква, развива се н се прекратява между две страни. При финансовото право има едно изключение - тристранна субектна структура, състояща се от три правни субекта - държавата, юридическо лице и Българска народна банка. Това се случва само при разходването на бюджетни средства - един субект се разпорежда средствата да бъдат отпуснати, втори ги получава, впоследствие разходва, като това става чрез БНБ, която има контролни права и задължения. Тя има контролни правомощия и надмощно положение спрямо другите два субекта. Контролът е за законосъобразност и за целесъобразност. При констатирани нарушения БНБ може да откаже превеждането на сумите.

ІV. Активни и пасивни правни субекти.
В гражданското и търговското право субектите се делят на активни и пасивни, в зависимост от това, кой е носителят на права (активен) и на задълженията (пасивен).
При финансовото правоотношение:
1. финансовите правоотношения са властнически и не е приемливо един субект, който е носител на властнически правомощия да е и пасивен субект. Затова се възприема друга концепция - активен субект е този субект, който упражнява властнически правомощия, т.е. всеки активен субект е държавата. Това важи за публичното право - не винаги има покритие между активния субект и носителя на правата;
2. по-голямата част от финансовите правоотношения имат финансов характер. Когато имаме два държавни органа, преценката се извършва с оглед конкретното правоотношение и се установява, кой упражнява по-големи властнически правомощия.
Видове субекти - всеки субект на правото е и субект на финансовото право, като във финансовото право има и субекти, които са субекти само на финансовото право (първичната правосубектност).