16. Европейски съд по правата на човека. Състав, структура, функции.

ЕС е предимно икономическа организация и проблематиката за ПЧ до скоро имаше периферно значение за съюза. В последно време обаче има признаци за една засиленачувствителност към темата, което доведе до приемането на няколко инструмента по ПЧ – предимно резолюции, решения, но така също и Хартата за основните права в ЕС, приета през 2000г. и Европейската конвенция, която отделя подобаващо място на тази проблематика. До скоро ЕС оставяше тази проблематика на СЕ и неговите органи, но реформата в ЕС наложи той да се ангажира и с тяхното спазване. Най-важният акт в това отношение е Хартата за основните права в ЕС, приета като политическадекларация, но в момента е основна част на Европейската конституция. В условията на променящото се обществно, социален прогрес и развитие на нациите и технологиите,ЕС остава на позицията, че ПЧ следва да бъдат приоритет и за него. В преамбюла на Хартата изрично се сочи, че правата така както са закрепени в ЕКПЧ, ЕСХ и другите регионални инструменти остават валидни, но ЕС се ангажира изрично с тяхното спазване. Хартата преповтаря основния лист на ПЧ така, както е закрепен в универсалните инструменти, но същевременно регламентацията на тези права бележи известен ръст. Например по един съвременен начин е егламентирана неприкосновеността на човешкия ентегритет като изрично се забранява клонирането на човека, използването на човешки органи за печалба и някои други генетични изследвания, които са несвместими с биоетиката. Ръст бележи регламентацията на защитата на персоналните данни, в регламентацията на равенството и недискриминацията като Хартата изрично забранява нововъзникналите дискриминационни основания като сексуална ориентация, инвалидност, възраст и т.н. Ръст бележи регламентацията на трудовите права и техните производни, защита на потребителя, защита на околната среда, право на добра административна практика, в това число регламентация на институцията Омбудсман, регламентация на правата и интересите на хората с увреждания и др.
Хартата признава, провъзгласява и урежда тези възникнали или новоизолирани права по един нов модерен начин, но не предвижда изричен механизъм за тяхната защита – в това отношение остава валиден редът за защита пред ЕСПЧ.

Той разглежда 39 000 дела годишно. От българска страна са подадени 1 200 дела към съда. Срещу България има решени 35 дела, по-голямата част от които са завършили с осъдителни решения, а много по-малко с приятелски споразумения. Българската държава извършва най-често нарушения в случаите при прилагане мерките за неотклонение задържане под стража, бавна съдебна процедура за разглеждане на делата, за нарушаване правото на собственост, унизително отнасяне или наказание (простъпки в затворите и арестите най-често), по религиозни въпроси, за дискриминация срещу ромите и т.н. Общата продължителност на едно дело е 5 години, но се подготвя протокол №14, който цели по-нататъшно рационализиране на процедурата. Решенията срещу България оказват истинско влияние върху законите на страната. Има обаче и други инструменти в системата на СЕ за ЗПЧ – през 1993г. се създава Комисариатът на СЕ по ПЧ. Това е несъдебен орган за подпомагане на обучението, информирането и спазването на ПЧ така, както те са закрепени в инструментите на СЕ в областта на ПЧ. Комисариатът цели промоцирането на спазването на ПЧ и тяхното ефективно упражняване и защита. Приети са близо 200 регионални инструмента в областта на ПЧ, целящи обща защита на ПЧ или специализирана защита на конкретен вид творба. От специализираните трябва да бъдат посочени: Европейската социална харта, която е ревизирана и има два допълнителни протокола (тя била приета да компенсира пропуските на ЕКПЧ, която брани предимно гражданските, политическите и личните права; за разлика от нея ЕСХ поставя акцента върху социалните и икономическите права – ЕСХ приема, че държавите са ангажирани активно за спазване на предвидените в нея права и работи в сътрудничество с правните субекти и техните органи – те предприемат необходимите административни, правни, икономически и организационни мерки за поощряване и съблюдаване на тези права. Допълнителният протокол към ЕСХ предвижда възможност и за подаване на колективни искова от международни организации на работодателите и профсъюзите), международни неправителствени организации с консултативен статус към СЕ и други национални организации. Исковете се адресират до генералния секретар на СЕ, който ги представя на комитета на независими експерти. Комитетът изисква предварителна информация и изготвя доклад, който предоставя на Комитета на министрите на СЕ, който пък приема резолюция с препоръки. Тези препоръки се отправят към съответната страна, която дължи по-нататъшна информация за спазването им.
Други инструменти – Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията – при нея се акцентира върху правата на лицата, намиращи се в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Смята се, че при този вид увреждания съществува голям риск от увреждане на тези права – учредява се комисия от независими експерти, които извършват инспекции.
Друг инструмент – Конвенцията за компенсация на жертвите на насилствената престъпност. Тази конвенция предвижда държавата от специално създадени фондове за целта да компенсира вредите, които жертвите на насилствената престъпност са понесли и след това по силата на регресивния иск да възстанови тези средства от имуществото на престъпника. Така се стимулира държавата да търси ефективно и наказва престъпниците, а така се и защитават по-добре правата на жертвите. РБ не е ратифицирала тази конвенция.
Друг инструмент – Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ратифицирана от България и влязла в сила.