6. Търговско предприятие. Предмет на дейност. Имущество. Сделки с търговско предприятие.

Търговците сключват търговски сделки чрез които се създават фактически отношения. Предприятието по своята правна същност е обект на правото.

Търговското предприятие е организация на дейността на търговеца. Понятие, което се покрива донякъде с понятието “имущество”, но е по-широко от него (на практика търговското предприятие е имуществото на търговеца).

Елементи на търговско предприятие:
1) То е съвкупност от права, които могат да са имуществени (вещни, облигационни, права върху нематериални блага) и неимуществени, които са свързани с търговската дейност (право на търговска фирма). Има и други неимуществени права, които се включват в търговското предприятие (авторски права: право на публикуване, право на авторско име и т.н.) Заради неимуществените права понятието “търговско предприятие” е по-широко от “имущество”.
2) В търговското предприятие се включват задължения. Задълженията могат да бъдат, както деликтни така и договорни, както частни така и публични.
3) На последно място се включват и фактически отношения (владение, клиентела, репутация и т.н.)

Понятие за клон на предприятие. 
Той заема междинно място между правните субекти и подчинените неправосубектни поделения на търговеца. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца в населено място, което е различно от населеното място по седалището на търговеца, но не е нов правен субект, нов търговец. Клонът се вписва в търговския регистър в съда, в чийто район се намира седалището му. Клонът се управлява от управител, който се вписва в търговския регистър.

Прехвърляне
Търговското предприятие може да бъде обект на редица отчуждителни сделки: продажба, замяна, апорт в търговското дружество, дарение, завещание. Търговското предприятие може да премине от едно лице в друго и чрез наследяване. Всеки елемент от търговското предприятие може да се прехвърли свободно самостоятелно.

Особености на сделката по прехвърляне на търговското предприятие:
1. Сделката е договора между търговеца - прехвърлител и търговеца - преобретател. Договорът трябва да бъде писмен, с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност.
2. Подлежи и вписване в търговския регистър в партидите и на двамата търговци.
3. Законът изисква обнародване в Държавен вестник; дори и когато сделката е между търговци, за които по принцип не се изисква обнародване.

Облекчение при прехвърляне на търговско предприятие: когато в търговското предприятие има прехвърляне на права на собственост върху недвижим имот не се изисква нотариалната форма на сделката. Използва се писмена форма с нотариална заверка на подписите - те се поставят пред нотариус, но той не се интересува от съдържанието. Прехвърлителят не се освобождава от отговорност за задълженията, възникнали до момента на прехвърлянето - той отговаря солидарно.