69. Менителница. Определение.Х-ка.Форма.Съдържание.Участници в менителницата.

Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - нарежда на друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице - поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права (парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия факт. Формата за действителност е писмена.
Във връзка с менителницата се извършват няколко категории правни действия - волеизявления. Издаването на менителницата се състои от две части :
1.Едностранно волеизявление на издателя. То трябва да е в писмена форма. По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието (реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :
- наименование “менителница” в текста на документа (не само заглавие);
- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена сумата - с цифри, сдуми или и по двата начина. При разминаване важи изписаното с думи;
- трябва да е посочено името на платеца;
- падеж - дата на плащане;
- име на поемателя;
- дата и място на издаване;
- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде саморъчно написана, това се отнася само за подписа.
Видове менителници (обща характеристика):
1) Обикновена и ректа менителница (поименна ЦК);
2) Пълна и бланкова менителница;
3) Домицилирана менителница и менителница с домицилиат;
4) Менителница издадена срещу издателя и менителница, при която издателят е поемател.