60. Общината – основна административно-териториална единица, в която се осъществява самоуправление на населението.

Общината е основна административно-териториална единица, в пределите на която се осъществява самоуправление на населението.
Общината е територията, върху която живеят гражданите, които се намират в трайни публичноправни и гражданскоправни връзки и взаимоотношения с органите за самоуправление и администрацията. Тя носи името на населеното място, което е неин административен център, т.е. което е седалище на общинските органи.
Местното самоуправление се осъществява пряко от гражданите или от избраните от тях общински съвети и кметове.
Общината е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Тя е финансово самостоятелна при решаване на местните въпроси. Това е обективна предпоставка за самоуправлението на населението.
Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Общинската собственост може да бъде публична и частна. Публична са онези обекти, които са изключени от гражданския оборот, т.е. те могат да бъдат само собственост на общината и служат за задоволяване на обществени и административни потребности. Тези имоти и вещи не могат да се отчуждават.
Имоти и вещи – общинска частна собственост, могат да се отчуждават. Те могат да се обременяват и с вещни права. Частна общинска собственост са всички други имоти и вещи, които не са публична собственост.
Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно чрез общински предприятия. Законът предоставя широка финансова самостоятелност на общините, но техните реални финансови възможности са ограничени. Общината има самостоятелен бюджет. Той е отделен от държавния и се формира от собствени приходи и от източници от субсидии от държавата. Общинският бюджет е публичен и се контролира от населението чрез общинския съвет и определените със закон компетентни органи. Разходите на общината са за задоволяване на местни потребности и за изпълнение на държавни функции, за подпомагане на общински и други предприятия, чиято дейност е свързана с удовлетворяване на нуждите на населението. Бюджетът на общината се разпределя по кметства и райони, в съответствие с целевото му предназначение. Той се приема от общинския съвет по предложение на кмета. Изпълнението му се организира от кмета на общината. Годишният отчет се разглежда и приема от общинския съвет.

Самоуправлението на общината се осъществява от дееспособни граждани, които непосредствено решават основни за тях въпроси чрез референдуми и общи събрания на населението и чрез пряко избрани от тях органи, формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.
Самоуправлението се осъществява предимно чрез създадените публични институции – съветите и кметовете. Усъвършенстването на местното самоуправление може да се осъществи чрез установяване на оптимално съответствие в използването на формите на пряката демокрация и органите на самоуправление.
Законът за местното самоуправление и местната администрация дава възможност всички въпроси, свързани с политиката на общината да бъдат решавани от населението с референдум. Не се допуска провеждането на референдум по въпроси на общинския бюджет, по данъчното облагане и други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред. Правото на инициатива за провеждането му имат ¼ от гласоподавателите, ¼ от съветниците, кметовете и по-горестоящият орган на изпълнителната власт – областният управител и кметът на общината. Решението се взема от общинския съвет. Референдумът е редовно проведен, ако в гласуването са участвали повече от половината гласоподаватели. Предложението е прието, ако за него са подадени повече от половината действителни гласове с бюлетина „да”.
Разновидност на местния референдум е общото събрание на населението. Чрез него гражданите решават въпроси от местно значение в общините, районите, кметствата и кварталите на населените места. Това е форма на пряка демокрация, която е по-лесно осъществима и поради това може по-системно да се използва за самоуправление на населението. То се състои от всички политически дееспособни граждани на територията, на която се провежда. Правото на инициатива за свикване има кметът на общината, района и кметството или по искане на ¼ от избирателите.
Форма на участие на гражданите в самоуправлението са подписките. Чрез тях се правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. Правото на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 избиратели, а в кметства до 200 души население – най-малко 1/5 от тях.