5. Финансови правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура на финансовите правоотношения. Организационни финансови правоотношения. Юридически факти.

І. Обща характеристика.
Финансовите правоотношения възникват във връзка, при и по повод на разпределението, разходването на националния доход и контрола върху тази дейност. Те възникват по повод осъществяването на държавната финансова дейност. Те са вид изпълнително-разпоредителна дейност. Едната му страна е винаги държавата, която се представлява от специализирани оправомощени държавни органи, може и двете страни да са държавни органи. Правоотношението е желано от държавата, тя има интерес от осъществяването му. Финансовите отношения съществуват само като правоотношения, не съществуват обективно в действителността, а само и по силата на правни норми.

ІІ. Финансовите правоотношения могат да се характеризират и от:
- гледна точка на субектите;
- с оглед властническия метод на регулиране;
- с оглед обекта на правоотношението;
- с оглед на настъпилите правни последици.
Финансовите правоотношения имат имуществен характер - финансови права и задължения, плащане и получаване на определени суми. Финансовите правоотношения, които нямат за обект парични средства се наричат “безобектни”, те са "помощни” и “обслужващи”. Те биват организационни (устройствени), контролни, процесуално-правни. Те осигуряват законосъобразното протичане на основните финансови правоотношения.

III. Финансовите правоотношения възникват, за да се породят финансови права и задължения. В повечето случаи носители на тези права (субект) е държавата, това са публични субектни права, в законодателната теория и практика този термин е заменен с "държавни вземания”. От другата страна стои субект, носител на задължения. Възможна е размяна на активния и пасивния субект във финансовото правоотношение.

IV. Юридически факти, пораждащи финансови правоотношения. Те се съдържат в хипотезата на финансово-правната норма (напр. печалба, оборот, сделка и т.н.), и имат цифров израз. Юридическите факти се делят на юридически действия и юридически събития. Критерий е наличието на човешка воля, насочена към пораждането на конкретни правни последици. Един юридически факт може да породи различни последици.
Във финансово-правната теория юридическият факт е действие, при което човешката воля е насочена към настъпване на определени финансово-правни последици, напр. продажбата е събитие – цели придобиването на вещ или получаването на цена. В резултат от това събитие се плашат данъци или такси, но тези последици не са желани от субектите, в малко случаи юридическите факти се разглеждат като действия.
Юридическите действия биват:
- правомерни и неправомерни. Законът не прави разлика между двата вида, затова и двата вида могат да породят правни последици;
- в тесен смисъл те са същински действия или бездействия;
- прости и сложни - с оглед на юридическия им състав.
Дали индивидуалните финансови актове са юридически факти? Дали пораждат права и задължения? Повечето индивидуални финансови актове имат декларативен характер, те не пораждат финансови права и задължения, а сами ги признават, само по изключение индивидуалните финансови актове са с конститутивно действие - т.е. играят ролята на юридически факти и пораждат права и задължения.