13. Регионални инструменти за защита правата на човека. Съвет на Европа и правата на човека. Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Допълнителни протоколи

Успоредно с процеса на универсализация на идеята за ПЧ се развива и процес на регионализация. Спецификата на отделните проблеми в света и необходимостта от предприемането на адекватни действия за тяхното решаване подтикват държавите към създаване на регионални организации и приемане на регионални международни инструменти по ПЧ. Основната регионална организация на Европа е Съветът на Европа със седалище в Страсбург, създаден през 1949г. като регионална организация за колективна гаранция на ПЧ. България членува там от 1992г.
Първият най-важен регионален инструмент по ПЧ е Европейската конвенция за защита на ПЧи основните свободи, приета през 1950г. в Рим, влиза в сила от 1953г., за България – 1992г.
Европейската конвенция е динамично развиващ се акт, като до момента са приети 13 протокола (в ход е подготовката на 14-тия), които съществено допълват и развиват основните права, закрепени в конвенцията, както и инструментариума за тяхната защита. Гарантираните от Европейската конвенция за ПЧ права и свободи са предимно граждански, политически и лични. По-специално изрично следва да се посочат: право на живот, забрана на изтезанията, право на свобода и сигурност (чл.5), право на справедлив съдебен процес (чл.6), право на зачитане на личния и семейния живот, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на словото, право на ефективно средство на защита, забрана на дискриминацията. Тя ги брани много ефективно. Контролът е осъществяван от Европейския съд.
Първият допълнителен протокол закрепва правото на собственост, образование и правото на свободни избори. Четвъртият допълнителен протокол добавя свободата на движение. Шестият – отменя смъртното наказание. Седмият – доразвива някои съдебни права. Осмият – касае забраната на дискриминацията, а останалите уреждат процедурни въпроси.
И до днес Конвенцията не включва всички права от основната листа, но за сметка на това тези, които включва, брани ефективно. За да осигури спазването на задълженията, поети от държавите се създава Европейски съд по правата на човека , действащ постоянно, който се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на държавите по Конвенцията – 144 (всяка държава изпраща по един съдия). Съдиите трябва да притежават високи морални качества, да отговарят на изискванията за заемане на висши съдебни длъжности в съответната държава или да са юристи, учени, преподаватели. Съдиите заседават с лично качество, т.е. те са независими и не са длъжни да бранят на всяка цена интересите на държавата, която ги е изпратила там. Съдиите са с мандат от 6 години и подлежат на преизбиране. Мандатът изтича при навършване на 70 г. В пленарен състав съдът решава предимно организационни въпроси. Непосредствената работа на съда се осъществява в по-малки структури. Така при разглеждането на заведените дела съдът заседава в комитети на трима съдии, камари от седем съдии и голяма камара от седемнадесет съдии (отделения). Като ex officio – служебно член на камара или голяма камара заседава съдията, избран от държавата-страна по производството – държавата, срещу която има подадена жалба. Съдът разглежда две основни групи дела:
1. Дела по междудържавни жалби, при които всяка страна може да сезира съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на протоколите по нея, извършени от друга държава-страна по Конвенцията.
2. Дела по индивидуални жалби ( могат да бъдат подавани от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от държавите – страни по Конвенцията.
Положителни и отрицателни предпоставки
Положителни:
- изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, които са достъпни за обикновения гражданин
- жалбата трябва да е депозирана в 6-месечен срок от окончателното решение на последната национална инстанция,но не и след това
- жалбоподателят трябва да е лично засегнат
- нарушението трябва да е извършено от държавата или неин орган
Отрицателни предпоставки:
- жалбата не е анонимна
- жалбата не е разглеждана в друга международна процедура
- жалбата не е несъвместима с Европейската конвенция по ПЧ, не излиза от нейния обхват
- не е на лице злоупотреба с право на жалба
- жалбата не е явно обоснована
Жалбите се разглеждат от комитет от трима души, който може с единодушие да обяви подадената жалба за недопустима и да я заличи от списъка на индивидуалните жалби, когато това решение може да бъде взето без допълнително разглеждане. Когато не е взето решение, жалбата се препраща към една от камарите, която се произнася по допустимостта и по съществото на жалбата в случай, че приемат допустимост.
Етапи при допустимост:
1. съдът продължава разглеждане на делото съвместно с представителите на страните и ако е необходимо предприема разследване, за което държавите са длъжни да окажат съдействие.
2. съдът се предлага на разположение на заинтересованите страни с чел да се постигне приятелско разрешение на спора.
Тази процедура е поверителна. В случай, че се постигне приятелско споразумение, съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и постигнатото споразумение. То се сключва между представителя на държавата, когото наричаме правителствен агент и жалбоподателя.
Делото се гледа по същество ако не е постигнато споразумение при открити врати, ако съда не реши друго.
Ако съдът реши, че има нарушение на Конвенцията или протоколите към нея, той може да постанови справедливо обезщетение на пострадалата страна, което се изплаща от държавата; може да задължи държавата да промени своята административна, съдебна и друга практика, законодателството си, с оглед защита на ПЧ, както и да вземе всякакви мерки за отстраняване на нарушението и недопускане застрашаване на ПЧ.
В срок от три месеца след датата на нарушението на дадена камара, всяка страна по делото може в изключителни случаи да поиска отнасяне на делото в голямата камара от 17 души. Голямата камара приема молбата само ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването и прилагането на Конвенцията или съществен проблем от общ характер. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, голямата камара се произнася с решение, което е окончателно.
Решението на всяка камара може да стане окончателно в случаите:
- когато страните заявят, че няма да искат отнасяне на делото до голямата камара
- три месеца след датата на решение не отнасят към голямата камара
- когато голямата камара отхвърли молбата за разглеждане на делото
Окончателното решение се публикува и е задължително за изпълнение. Решението се изпраща на комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.