5. Причини и условия за възникване и развитие на правото

Едва ли има друго явление от обществения живот, което подобно на правото да събира върху себе си толкова противоположни оценки. То е систематично и пълноценно, с което се регулират взаимоотношенията ни, но заедно с това ние се отнасяме пренебрежително към формализма му, в който участва богатството на живота. Можем да му се доверим, търсейки и получавайки справедливост с неговата помощ, но можем и да го презрем, натъквайки се на слабостта му да се справи с неправдата или на съучастието му в скриването и оправданието й.

В исторически план съществуват редица теории, в които се прави опит правото не просто да се опише, а да се изведе от корените на действащата култура и светоотношение, да се обяснят ролята му и да се разкрие характера на неговата задължителност. ФП изследва не толкова структурата на самото право, колкото търси принципите, определящи съвременния му демократичен характер. Тя обръща особено внимание на онези междинни области, където правото се пресича с морала и властта.

Много често, когато се движим във вътрешността на един кръг от проблеми, когато преминаваме от случаи към случаи в съдебната практика, от дебати към гласуване и гласуване в законотворчеството, ние като че ли изпускаме смисъла на цялата тази дейност. Опитвайки се да останем верни на процедурите, да наложим по-удачната процедура или да сътворим такава, ние не забелязваме, как правото е станала нещо безспорно и неизбежно в живота ни, за което повече няма нужда да се питаме познаваме ли същността и произхода му.

Все пак ако се запитаме как от гледна точка на ФП е възникнало правото, то отговорът, който се дава най-често, е този – с възникването на държавата. Нейната поява води до коренна промяна на регулирането на обществените отношения. Това регулиране се институционализира. Появяват се специални институции за това, които създават, прилагат и защитават правните норми. Особена съществена роля получават правораздавателните институции, които не са просто посредници при уреждането на правните спорове, а неутрална страна, която е овластена да ги разреши.

Появата на правото е свързана с намаляване или дори отпадане на ролята на религиозните и обичайни санкции и ритуали. Вместо на тях обезпечаването на правните предписания вече се дължи на държавната правноорганизирана принуда.

Важна роля за формирането на правото играе и обособяването на владетелите като особена социална институция. Той се превръща в създател и пазител на правните норми. Много често ролите на владетеля и на съдията се съчетават в едно лице, особено в по-древните общества и цивилизации.

Така политическата власт се смесва със регулирането на обществените отношения и санкционирането за неспазване на обществено необходимите модели за поведение. Появява се правно-политическата общност.

Първите владетели не толкова създават правни норми в очите на обществото, колкото налагат създадените от бога, произтичащите от някакъв висш порядък, правни норми. Макс Вебер нарича тази ситуация “двойно царство на традиционното господство”. Така още от самото начало на своята история правото става съизмеримо, съпоставяно, преценявано спрямо други стоящи извън него явления. По този начин правото не се схваща от населението като държавен произвол.

Пример за това е кодекса на Хамурапи (около 1600 год. пр. н. е.), най-старият писмен юридически акт на Земята. Вавилонският цар Хамурапи го създава за изпълни божествена поръчка, а именно: “за да стане справедливостта видима, да се изкорени безбожието и злото, да не могат силните да обезправяват слабите, да се даде право на вдовицата и сирака и да се управлява страната.”

Постепенно моралните санкции се заменят с правни. Възмездието се замества с юридическа санкция. Носенето на отговорност се превръща в носене на юридическа отговорност и освен това се персонифицира, свързва с личността на правонарушителя.