5. Търговски книги. Видове. Доказателствена сила. Санкции.

Всеки търговец е задължен да води счетоводство от момента на конституирането си.

Счетоводството е дейност, в която се отразяват стопанските операции (търговските сделки и изпълнението им). Счетоводството не създава права, а отразява движението на търговската дейност.

Счетоводството е двойно:
1) за да е наясно търговеца със състоянието на собственото си предприятие;
2) за да може държавата да извършва проверка на търговската дейност във връзка със събирането на данъците.

Самото счетоводство е свързано с извършването на счетоводни записвания, при които се образуват три типа счетоводни документи:
1) първични: документи носители на информация за регистрирана за първи път стопанска дейност (фактура);
2) вторични: носители на обобщена информация получена от първичните (ведомост за приходите и разходите).
3) регистри, носители на хронологично систематизираната информация за стопанските операции от първичните и вторичните източници.

Регистрите по смисъла на Закона за счетоводството са търговските книги по смисъла на Търговския закон. Търговските книги са книги, които обобщават хронологично извършените операции. Търговските книги могат да се водят ръчно, но и по електронен път (предвидено е от Закона за счетоводството). Търговецът решава, по какъв начин ще ги води.

Търговските книги биват различни с оглед формата на счетоводното записване. Законът предвижда два начина за счетоводно записване: едностранно и двустранно. Разликата е в начина на счетоводното записване.
- При едностранното записване в хронологичен ред се посочват стопанските операции, без да се прави връзка между тях. Така се водят книги за приходи и разходи, инвентарна книга и спомагателна книга.
- Двустранното записване се води въз основа на счетоводните сметки. Смисълът е, че при него отчитането се извършва като се прави връзка между стопанските операции – книгите, които се водят са не само хронологични, но имат и систематичен характер (синтетично и аналитично отчитане).

Законът за счетоводството изисква търговеца да води двустранно записване, изключение за едностранно записване е предвидено за търговците с много малък средногодишен списъчен състав (до 10 души) и ниска стойност на активите.