59. Местно самоуправление. Административно-териториално деление на Р България

Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни потребности. Рационалният механизъм на местното самоуправление се състои в оптималното разпределение на правомощията между държавата и местните общности и органи за задоволяване на материалните и духовните потребности на населението. Същността на местното самоуправление е реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, най-тясно свързани с неговите нужди. Местното самоуправление е способ за децентрализиране на държавната власт при нейното осъществяване по места. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на централната изпълнителна власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост спрямо тях.
Самоуправлението е съставна част от единната държавна власт, част от държавно организираното управление на обществото. Според чл. 2, ал. 1 от К България е единна държава с местно самоуправление.
Органите за местно самоуправление са публичноправни субекти, които притежават качества на юридически лица. Правнонормативно са им предоставени определен кръг властнически правомощия във връзка с осъществяване на самоуправлението. Притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно своята вътрешна организация и дейност.

Административно-териториално устройство е териториалната организация на държавата. Нейната територия е обособена в части, които включват населени места и землища към тях със съответно население. На територията на тези териториални единици се създава система от органи за самоуправление на обществените процеси.
България е унитарна държава. Териториално тя е единно държавно формирование.
За да осъществява рационално и диференцирано управление на обществото, територията на държавата е разделена на административно-териториални единици.
Според К територията на Р България се дели на общини и области.

Областта е териториално образувание с административно предназначение. Тя се състои от няколко съседни общини. Територията й е територията на включените в границите й общини. При създаването на областите се вземат предвид географските особености на територията; наличието на град, който е културен и стопански център с изградени социална и техническа инфраструктура, транспортни връзки. Създаването и закриването на области се извършва със закон. В областта се създават изборни органи за местно самоуправление.

Общината е основна административно-териториална единица. В нея се създават съставни административно-териториални единици: кметства и райони. Със закон или решение на общинския съвет им се възлага изпълнението на определени функции и съответни правомощия. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Законът за административно-териториално устройство на Р България (ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини. Първото е да желае да се самоуправлява – изразява се чрез референдум в императивна форма. Най-същественото условие е наличието на реални възможности общинските органи да осъществяват предвидените в закона функции и правомощия.

Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територията й е територията на кметствата, районите или населените места, включени в нея. Условие за създаване на община е наличието на над 6 000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в нея. Нужно е и населено място, което да е естествен обединителен център. Нова община може да се създаде по искане най-малко от 25 на 100 от политически дееспособните граждани от едно или няколко населени места или по инициатива на съответния общински съвет или правителство.

Законът постановява, че в столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони. Това става със закон. Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Районите са съставни административно-териториални единици в общините. Райони се създават при наличие на население над 25 000 души и е необходимо съществуването на инфраструктура с районно значение за задоволяване на административните, социалните и санитарно-хигиенните потребности на населението.
В районите се избират кметове по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет. Съставни единици в общината са и кметствата. Те се създават на територията на общината по решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места. То се образува при наличие на население над 100 души общо в населените места, които образуват кметството.
Населените места и селищните образувания са териториални, но не административно-териториални единици. Селищното образувание е територията на едно или повече населени места в техните строителни и землищни граници. Те могат да са с национално и местно значение и нямат постоянно живеещо население. В населеното място има постоянно живеещо население.
Столичната община е особена административно-териториална единица, в пределите на която се осъществява самоуправление на населението и се провежда държавната политика за развитие на столицата. Тя е със статут на област.