56. Правомощия и ред за разглеждане на конституционните дела.

Конституционният съд е орган, чиято основна функция е да упражнява контрол за конституционност на законите, за да осигури върховенството на Конституцията, непротиворечивост на правната система и баланс в публичната власт.
Контролът за конституционност на закона се отнася, както за неговото съдържание, така и за реда на приемането му. КС се произнася по конституционността на актове само когато е сезиран от субекти, имащи това право, посочени в чл. 150 от К (1/5 от народните представители; президента, МС, ВКС, ВАС и главния прокурор; както и от омбудсмана).
Правомощията на КС са установени само на конституционно равнище. Със закон не могат да се предоставят или отнемат правомощия на съда (чл. 149, ал. 2). Това придава стабилност и точна определеност на границите на компетентността му.

1) Контрол за конституционност на законите и други актове. Съдът се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на НС, както и на актовете на президента. Основание за обявяване на един акт за противоконституционен може да бъде и нарушаването на процедурата за приемането му, установена в К. Контролът за конституционност на законите и другите актове по принцип е последващ – той се осъществява по отношение на вече приети и обнародвани актове. Конституцията предвижда по изключение и упражняване на предварителен контрол в определени случаи. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Последицата е неприлагане на закона в бъдеще. Законът продължава да съществува в правната действителност и само НС може да го отмени – да го превърне в правно нищо. Обект на контрол за конституционност са и разпоредбите на Правилника за организация и дейност на НС. КС се произнася и по решения (ненормативни актове) на НС, както и за декларациите и обръщенията на НС и обръщенията и посланията на президента;

2) КС осъществява предварителен контрол за конституционност. Той се произнася за съответствие на сключените от Р България международни договори и Конституцията, преди ратификацията им от НС. Целта е да не се допусне противоречие на норми от договорите с разпоредбите на К. В резултат на контрола за конституционност на актовете Съдът приема решения. Те имат конститутивен ефект. Освен задължителността на диспозитива на решението правните субекти, до които е адресирано, се съобразяват и със становището на КС, изложено в мотивите на решението. Решенията на Съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Те са окончателни и не подлежат на обжалване по съдебен или административен ред;

3) КС дава задължително тълкуване на Конституцията, той е върховен тълкувател, но само на Конституцията, без да тълкува законите. Съдът може да дава задължително тълкуване на К, само ако бъде изрично сезиран по съответния ред от имащи право субекти;

4) Решаване на спорове за законността на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители. КС се произнася дали са спазени предвидените условия и процедури на избирателните закони. Исканията за решаване спорове относно законността на избора се правят в 15-дневен срок от решението на ЦИК. Съдът със своето решение констатира дали са извършени посочените в иска нарушения. Решението има констативен характер. КС уведомява ЦИК за решението, а тя от своя страна е компетентна да обяви избора за недействителен. Ако това се случи, ЦИК ще определи следващият кандидат от съответната листа за избран;

5) КС се произнася по обвинение за държавна измяна и нарушаване на К срещу президента и вицепрезидента, повдигнато от НС;

6) КС е арбитър по спорове за компетентност между НС, президента и МС и между органите на местно самоуправление и органите на централната изпълнителна власт;

7) КС се произнася по спорове за конституционност на политически партии и сдружения. Целите и задачите, които партиите и сдруженията си поставят, не могат да противоречат на разпоредбите на Конституцията;

8) КС предсрочно прекратява мандата на президента, вицепрезидента, народни представители и конституционни съдии в случаите и при условията, предвидени в К. КС установява наличието на юридически и фактически основания за предсрочно прекратяване пълномощията на президента и вицепрезидента при подаване на оставка (чл. 97) и при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване. Пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно от КС поради неизбираемост или несъвместимост

9) КС снема имунитета на конституционни съдии при извършено тежко умишлено престъпление. На обвинения съдия се дава възможност да даде лично обяснение пред Съда. Той не участва в гласуването.


Ред на дейност
Искът до КС се прави писмено, като се мотивира предметът на иска и се прилагат съответните писмени доказателства. На основата на иска, председателят разпорежда да се образува конституционно дело и възлага на един или няколко съдии да го подготвят и докладват и определят датата на разглеждането му. Наличието на перфектно искане, отправено до съда, е основание за образуване на дело. Първоначално Съдът се произнася по допустимостта на иска. Установява се дали съществуват фактически и конституционни основания за разглеждане на иска по същество и дали е в неговата компетентност. Съдът се произнася по допустимостта на иска с определение в закрито заседание. Ако реши, че искът е допустим, следва решаване на делото по същество.
В производството се допускат само писмени доказателства, с изключение случаите, когато Съдът се произнася по обвинение срещу президента/ вицепрезидента. Тогава са допустими всички видове доказателства.
Когато са събрани и проучени достатъчно доказателства, Съдът е длъжен да се произнесе в срок от 2 месеца. КС заседава при наличие на кворум от 2/3 от всички съдии. Своите решения той приема с абсолютно мнозинство – с повече от половината от гласовете на всички съдии. С квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете се приемат решения, с които се снема имунитет на конституционен съдия и прекратяване на мандата на съдия поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година. Съдиите са длъжни да гласуват „за” или „против”, имат право на особено мнение или писмено становище.