54. Контрол за конституционносъобразност на законите – предназначение, същност, видове.

Целта на конституционния контрол е да създаде единна непротиворечива законова система, изградена на принципа на върховенството на Конституцията.

Вътрешнопарламентарният контрол върху законите е последователен израз на върховенството на парламента, който е символ на народовластието, на суверенитета на нацията. В съвременните демократични държави контролът за конституционност на законите се осъществява от извънпарламентарни институции – конституционни юрисдикции, които стоят извън трите власти. Контролът за конституционност на законите от конституционните юрисдикции се приема, че стои в основата на идеята за „рационализирания парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на конституционно установената му власт, за да се осигури баланс във властта.

Конституционният съд е единен, централен специализиран извънпарламентарен орган на контрол за конституционност. Той е независим от твореца на законите и поради това преценката му е обективна и безпристрастна. Първият КС е създаден в Австрия, 1920 г.

КС се задейства чрез сезиране предимно от субекти на публичната власт. (у нас – чл. 150). Контролът е абстрактен, необвързан с решаването на конкретен съдебен спор, въпреки че съществуват и изключения, т.е. може да е и конкретен.
По принцип контролът в европейските страни е последващ, но в някои страни е предварителен. Последващ е контролът, който се осъществява след като законът е обнародван и влязъл в сила. Предварителен е този, който се осъществява след приемането на закона от парламента, но преди да е обнародван.
Последица от контрола е приемането на актове, които са задължителни за държавните органи, юридическите лица и гражданите, а не само за страните, които са сезирали конституционната юрисдикция. В резултат на контрола за конституционност на закона не се създават нови правни норми. Контролът има констативен характер – да се установи противоречието или съответствието на закона с Конституцията, от което следват определени правни последици.

„Конституционният съд е извън съдебната система и не извършва правораздаване” (РКС 18, 1993 г.).