50. Върховен административен съд – организация, компетентност. Актове – правна същност.

Върховен административен съд

Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125, ал. 1). Юрисдикцията му се разпростира върху цялата територия на България. Той е касационна инстанция относно законосъобразността на административните актове.
Върховният административен съд е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразност на актовете на МС и на министрите. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които засягат правата и законните им интереси, освен актовете, изрично посочени със закон (чл. 120, ал. 2). Този текст определя кръга от правните субекти – гражданите и юридическите лица, които могат да търсят съдебна защита срещу административни актове. Обжалваемият акт трябва да засяга субекта, който го обжалва, т.е. той да има правен интерес.

Върховният административен съд има председател и двама заместник-председатели. Съдът се състои от две колегии, в които има отделения. Всяка колегия създава свое общо събрание, включващо всички съдии. Общите събрания на колегиите могат да сезират КС. В Закона за съдебната власт са регламентирани два органа на Върховния административен съд – общо събрание на съдиите и пленум на съда. В заседанията на общото събрание вземат участие и лица, които не са негови членове, а пленумът заседава само в състав от всички съдии, без участието на външни лица. Общото събрание обсъжда и приема тълкувателни решения, а пленумът решава само организационни въпроси на съда.

В общото събрание вземат участие министърът на правосъдието, прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд. На заседанията могат да бъдат поканени и съдии от окръжните съдилища, специалисти от науката и практиката.
По предложение на председателя на АС, на министъра на правосъдието, на главния прокурор и на заместник-главния прокурор при Върховния административен съд общото събрание приема тълкувателни решения по прилагане на законите в административното съдопроизводство. Тълкувателните решения са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Те не са нормативни актове. Съдилищата не са нормотворчески, а правоприлагащи органи.
Общото събрание заседава при наличието на кворум най-малко от 2/3 от всички съдии. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Тълкувателните решения се приемат с абсолютно мнозинство.
Пленумът на Върховния административен съд определя броя и състава на отделенията на съда, обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда и т.н. Пленумът заседава при кворум най-малко 2/3 от всички съдии. Решенията се приемат с гласовете на повече от половината от присъстващите.
Върховният административен съд разглежда делата като касационна инстанция. Жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на друго ведомства, подчинени на МС, на областни управители се разглеждат в 3-членен състав.
Жалби и протести срещу незаконосъобразни нормативни актове на МС, на министрите и ръководителите на ведомства се разглеждат се разглеждат от 5-членен състав. Пред 5-членен състав се обжалват решенията на 3-членния състав. Решенията на 5-членния състав не подлежат на по-нататъшно обжалване.

Председателят се назначава от президента на Републиката за срок от 7 години, по предложение на ВСС. Той осъществява организационно ръководство на работата на съда, представлява го пред държавните институции, свиква и ръководи заседанията на общото събрание, прави предложения за приемане на тълкувателни решения.