4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Специализирани финансови органи.

Финансовата дейност е държавна дейност. Единият от субектите на финансово-правното правоотношение е държавен орган. Всички тези органи изграждат финансовата администрация.
I. Устройство:
1. Основните белези на финансовите органи са властническите правомощия и определената със закон компетентност.
2. Видове финансови органи:
А. Органи на власт и органи на управление: финансовите органи са и от двете категории, като по-голямата част от финансовата дейност се извършва от органи на управление. Органи на власт са Народното събрание, Общинските съвети, Президента, Министерски съвет.
Б. Органи с обща (които не са финансови органи, но извършват финансова дейност -Министерски съвет и др.) и със специализирана компетентност (БНБ, Сметна палата).
В. Еднолични (финансови ревизори, инспектори и др.) и колективни органи (Сметна палата, УС на БНБ).
Г. Органи с местна компетентност (регионални дирекции) или на територията на цялата страна (Главна данъчна дирекция).

ІІ. Компетентност.
Финансовите органи на всички нива в йерархията имат точно определена компетентност, права и задължения. До скоро при финансовата администрация действаше принципа, че по-горестоящ орган не може да изземва компетенции от по-низшестоящите органи, ако това се случи, атът е нищожен. По отношение на данъчното право този принцип отстъпва (ДПК). Случва се по-горен орган да изземе решаването на определен въпрос или преписка от низшестоящ орган и да ги възложи на друг равностоящ орган.
Всеки финансов орган действа в условията на обвързана компетентност, понеже финансовата дейност е изключително важна за държавата. Законодателството е ограничило финансовите органи, отнемайки им правото на преценка. Съществуват и 2-3 случая, когато финансов орган може да действа в условията на оперативна самостоятелност (например, когато президентът опрощава задължения на длъжник). Понеже се действа при обвързана компетентност, освен за физическите или юридическите лица, при неспазване на задълженията им, санкции може да има и за самите финансови органи (ДПК, чл. 252-264).

ІІІ. Властнически правомощия.
Финансовите органи, които участват във финансово-правни отношения имат две основни правомощия:
А. Издаване на властнически актове: понеже се действа при обвързана компетентност тези актове имат декларативно действие, т.е. правата и задълженията не възникват от акта, а по силата на закона. Актовете само признават, че права и задължения са настъпили, но не ги пораждат. Понеже това са парични взаимоотношения, се казва, че актовете правят задълженията ликвидни и изискуеми; в акта се определя основанието, размера и деня на падежа. Актовете на органите, действащи при оперативна самостоятелност имат констативно действие.
Б. Санкционни правомощия: всеки орган в кръга на компетенциите си може да налага санкции за неспазване на правни норми. Това са административни наказания под формата на глоби и принудителни административни мерки, от тях е изключена наказателната отговорност, която се налага само по съдебен ред.

ІV. Финансова администрация.
Тя може да се разбира в широк и тесен смисъл. В широк смисъл тя обхваща всички органи, които извършват някаква финансова дейност. В тесен смисъл финансовата администрация са специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло или преимуществено за осъществяване на финансова дейност:
♦ БНБ - осъществява паричната и кредитната политика на държавата и я представлява в международните финансови институции;
♦ данъчна администрация - събиране и попълване на приходната част на държавния бюджет;
♦ Сметна палата - независим държавен орган, осъществяващ финансов контрол във връзка с изпълнението на държавния бюджет; контролът се извършва на две нива. В България е имало Сметна палата до 1948г., възстановена е със Закона за сметната палата.

V. Статут и правомощия на данъчната администрация. Основните белези са:
♦ данъчната администрация е част от държавното управление, по-точно от изпълнителната власт;
♦ данъчната администрация има властнически правомощия - издава властнически актове, които са задължителни за адресатите и често пъти изпълнението се осигурява с държавна принуда;
♦ дейност по практическото приложение на данъчното законодателство и събиране на държавните приходи; органи със специална компетентност;
♦ изключено е общественото начало.
Тези белези се отнасят и за органите на държавен финансов контрол, като тяхната компетентност е по-широка, защото те следят за спазването на финансовия ред в държавата.
Правомощията на данъчната администрация са:
1) право на безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2) да изискват и изземват всякаква документация;
3) да проверяват счетоводството и отчетността;
4) да установяват притежаваните парични и материални ценности;
5) да изискват писмени обяснения, както от ревизираните страни, така и от трети страни;
6) да извършват ревизии и проверки;
7) да събират доказателства и да налагат мерки за обезпечаването им;
8) да установяват административни нарушения;
9) да изискват документация и сведения от трети лица;
10) мерки за обезпечаването на данъчни вземания (налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника);
11) да налагат санкции (административни наказания).

Правомощия на органите на Държавен финансов контрол (уредени са в Закона за държавния вътрешен финансов контрол и Правилника за прилагането му). Органите на държавен финансов контрол извършват проверки чрез т.нар. финансови ревизии. При тях се проверяват:
1) законосъобразността на изразходване на средствата и на събиране, съхраняване, стопанисване и отчитане на имуществото;
2) по отношение на целесъобразността ревизиите засягат само дружества с над 50% държавно участие;
3) счетоводната дейност;
4) за неизпълнение на задълженията към бюджета;
5) за опазване на имуществените интереси на държавата (и във връзка с приватизацията);
6) за спазване на валутния режим;
7) за спазване на нормативни актове, уреждащи финансовата и стопанска дейност на ревизирания обект.
Основната разлика от данъчната администрация е, че държавен финансов контрол се осъществява в две форми: задължителен и факултативен. На задължителен държавен финансов контрол подлежат всички държавни и общински фирми, без значение, какъв е процента на държавна собственост в тях, както и частни юридически лица, чиито задължения се гарантирани с държавно или общинско имущество. На факултативен държавен финансов контрол подлежат всички юридически лица, фондации, сдружения с нестопанска цел, при:
а) молба на 1/10 от собствениците на компанията или съдружниците;
б) по искане на главния прокурор;
в) по нареждане на Министерство на финансите, когато законът го предвижда.
Разликата е в реализацията на резултатите от контрола. Всяка финансова ревизия приключва с три документа: ревизионна разписка (при успешно приключила ревизия), ревизионен акт (при констатирани нарушения) или с акт за начет. Актът за начет се издава, когато има основания за търсене на пълна имуществена отговорност, т.е. отговаря и трябва да възстанови изцяло причинените от него вреди. Той има особена доказателствена сила, счита се, че съдържащите се в него констатации са верни до доказване на противното. При задължителния финансов контрол се преминава през акт за начет.
При факултативния финансов контрол резултатите се предоставят на поискалия ревизията орган и ако той поиска да търси имуществена отговорност, това става не по специалното исково производство, предвидено в ДПК, а по общия исков ред.