4. Търговски регистър. Действие на вписването. Действие на обнародването.

Търговският регистър е единна, централизирана база данни, управлявана от информационна система и съдържаща вписаните обстоятелства за търговци, за които със закон е уредено, че подлежат на обявяване и вписване. Тези регистри се водят към окръжните съдилища и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд).

Според търговския закон, щом едно обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е узнато от третите лица. В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, които са посочени в закона (ранг на нормативен акт, който определя кои обстоятелства да се впишат, е само закона).

Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. При конститутивното действие обстоятелството или факта поражда правни последици едва след вписването (обективно не съществува в правната действителност преди това), т.е. вписването се явява елемент от правното съставяне. Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното е изключение.

Практическо значение: при декларативното действие третите лица могат да се позовават на обстоятелствата и да черпят права (макар и не вписани), докато при конститутивното действие третите лица не могат да се позоват (т.е. действие спрямо всички).

Доказателствено действие на вписването: едно вписано обстоятелство се счита за съществуващо до доказване на противното.

Действие на вписването - разграничават се два вида действия:
1. За търговските дружества вписването има учредителен характер, конститутивен - от датата на вписването в търговския регистър възниква юридическото лице на търговското дружество.
2. Декларативен характер.

На вписване в търговския регистър подлежат само обстоятелства, които са предвидени в закона.
Търговският регистър е уреден освен в Търговския закон и в Закона за търговския регистър. Той влиза в сила от 01.01.2008 г.

Правно значение на търговския регистър:
1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за известни на третите лица. Това е т.нар. "уведомително действие" на търговския регистър.
2. Действие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват.
Пример: Длъжностното лице обърква името на представителя - прокурист. Вписаният, макар и непознат прокурист, може да сключи напълно валиден договор.
3. Невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане вписването, един реален факт се счита за несъществуващ.
Пример: Не можем по наше желание да прекратим правомощията на прокуриста, ако това прекратяване не се впише.
4. Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но няма правно действие. Правно действие остава да има само търговският регистър.