4. Конкуриращи признаци на демокрацията.

Като се отчита взаимовръзката между нормативното и емпиричното разбиране на демокрацията, могат да се разграничат следните характерни черти на държавната политическа система:

1. Юридическо признаване и институционално изразяване на суверенитета, т.е. върховната власт на народа. Юридическото признаване е отразено и гарантирано от конституцията и останалите закони. Институционното изразяване означава, че съществуват институции, чрез които се реализира суверенитета на народа (парламент, независим съд). Именно народа, а не владетеля се явява официално и законово регламентиран източник на властта (формален). Суверенитета на народа се изразява в това, че именно на него принадлежи законодателната, конституционната власт в държавата, защото народът избира своите представители и може периодично да ги сменя. Това е най-разпространената форма на демокрация (представителната форма). За разлика от другата форма, в държави с пряка демокрация, народът решава проблемите на властта и управлението без посредници (референдум, плебисцита).

2. Периодичната изборност на основните държавни органи. За Д може д асе счита само д-ва, в която лицата осъществяващи върховната власт се избират за определен мандат.

3. Равни права на гражданите за участие в управлението на държавата. Характерно за съвременната демократична система е свободата за изграждане на политическите партии, които свободно се конкурират за властта, еднакви права на гражданите на достъпната информация.

4. Приемане на решенията с мнозинство и подчинение на малцинството на мнозинството.
Тези минимални изисквания за демокрация на една система се реализират в политическата практика в рамките на едно голямо разнообразие. NB – върху особеностите при практическата реализация, най-голямо влияние оказват фактори като етно-културната същност, базовите морално-етични и политически ценности на обществото, генотипа. Например, присъствието на калвинизма в съзнанието на американския гражданин, т.е. култа към труда, трудовата етика.