48. Конституционни принципи на правосъдието.

1) Независимост на съдиите, прокурорите и следователите. Магистратите са независими при осъществяване на предварителното разследване, при упражняване на прокурорския надзор и в съдебния процес. Органите на съдебната власт са длъжни да съобразяват своята дейност и актове единствено с разпоредбите на закона. Всички те притежават автономия при осъществяване на своите законови правомощия. Гаранция за независимостта е несменяемостта на магистратите до навършване на пенсионна възраст (стават несменяеми след 5-годишен стаж на длъжността, която заемат; могат да бъдат освобождавани от длъжност при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при подаване на оставка и при трайна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година). Магистратите се ползват с имунитет. Те не могат да бъдат задържани и са наказателно неотговорни. Независимостта се проявява и в политическия неутрализъм на магистратите и в самостоятелния бюджет на съдебната система.
2) Спазване на законността от всички органи на съдебната власт. Органите на съдебната власт осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона, те се подчиняват само на него.
3) Равенство на гражданите пред закона. Съдилищата са едни и същи за всички граждани и прилагат спрямо тях едни и същи материални и процесуални закони. Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност и т.н.
4) Състезателност в съдебния процес. Този принцип предполага равнопоставеност на страните в процеса. Съдът взема под внимание фактите и доказателствата, представени от страните, като запазва правото си на преценка за тяхната достоверност и релевантност. Състезателното начало се гарантира от съдебната власт с нейната способност обективно и безпристрастно да оцени доказателствения материал на равнопоставените пред закона страни.
5) Право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса. На обвиняемия са предоставени необходимите процесуални средства за защита във всички фази на процеса. К провъзгласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Гражданинът може сам да се защитава или да потърси професионална адвокатска защита. В случаите, предвидени в закона, обвиняемият има право на служебна адвокатска защита.
6) Демократично начало. Демократизмът на съдебното производство се проявява и в институциализираното участие на обществеността в съдопроизводството. Конституцията регламентира участието на съдебни заседатели в правораздаването. Съдебните заседатели участват само в разглеждането на първоинстанционни дела в районните, окръжните и военните съдилища, в случаите, определени от НПК. Те са равноправни и независими членове на съдебните състави и се подчиняват само на закона. Имат равни права със съдиите и гласът им е равен на техния.
7) Съдебното производство е триинстанционно. (въпр. 47)
8 ) Установяване на истината. Конституцията (чл. 121, ал. 2) в императивна форма постановява, че „производството по делата осигурява установяването на истината”.
9) Публичност: делата са открити; съдът решава дали да бъдат при закрити врата; по Закона за защита на класифицираната информация задължително се гледат при закрити врата
10) Мотивираност на съдебните актове: в НП мотивите са част от съдебния акт; мотивите са анализиране на доказателствата, фактите и правните норми
11) Обща клауза: на обжалване подлежат всички административни актове, без значение кой ги е издал и каква е правната им природа, освен ако не са изключени от обжалваемост; когато засягат основни конституционни права, винаги подлеждат на съдебно обжалване; на атакуване подлежат и бездействията