Основен признак на отговорността е този, че тя се проявява в действителността като специфична система от обществени отношения. Юридическата отговорност съществува обективно като съставка на тези обществени отношения, които имат характера на правоотношения. Специфичен признак на юридическата отговорност е преди всичко особеното в нея проявление на родовите признаци на отговорността.
Структурата на специфичната система от правоотношения на юридическата отговорност се изгражда от три елемента - субекти, съдържание и обекти. Юридическата отговорност е обществено явление, което не може да произтече в обективната действителност във всеки конкретен случай без участието на съответните правни субекти. Юридическата отговорност не може да бъде отделена както от субекта, който я осъществява, така и от субекта, спрямо когото тя се реализира.
В системата от правоотношения по осъществяване на юридическата отговорност единият от субектите по правило е държавен орган. Той се конституира като страна в тази система със своите конкретни материалноправни права и задължения. Източник на правото и задължението на съответния държавен орган да определи конкретна мярка на отговорност е съставът на правонарушението.
Субекти на системата от правоотношения, в които се проявява юридическата отговорност, са тези конкретни държавни органи, които при условие, че констатират съвпадение между фактическия и юридическия състав на правонарушението, определят конкретна мярка на отговорност и я реализират.
Юридически състав - система от признаци на определен вид правонарушение, отразени в правната норма по абстрактен начин.
Фактически състав – система от признаци на определен вид правонарушение в конкретно деяние.
В правото са определени условията, при наличието на които държавният орган, осъществяващ юридическата отговорност, се конституира като субект във всеки конкретен случай. Юридическата отговорност не може да се осъществи ако в системата от правоотношения не се конституира като втори субект извършителят на правонарушението. Извършителят носи юридическата отговорност. В позитивното право са предвидени принудителни средства гарантиращи участието.
Правонарушителят притежава и субективни права, независимо от това че юридическата отговорност е насочена с отрицателните си последици спрямо него. Специфичните материалноправни субективни права на правонарушителя произтичат от обстоятелството, че на него се определя мярка на отговорност с конкретен акт на правоприлагане. В процесуалното субективно право е предвидено право на обжалване на акта на правоприлагане, с който се възлага съответната отговорност. Освен това субекта има право да иска определената му мярка на отговорност да бъде съобразена с всички материалноправни изисквания за нейното отмерване, също има право да иска освобождаване от реализиране на определената му мярка на отговорност на основания, посочени в материалния закон.
Между правата и задълженията на двата субекта на системата от правоотношения, в които се проявява юридическата отговорност има корелативна връзка. На правото на компетентните държавни органи да определят мярка на отговорност и да я реализират, съответства задължението на субекта, от който се търси отговорност, да участва в тези правоотношения, включително и като понася последиците на неправомерното си поведение.
